Всеки ден е ново начало, ново време, нов шанс да започнете нещата, както ги виждате по-добри и успешни.
Бъдете силни и решителни, не се колебайте и действайте!
неделя, 27 март 2016 г.
вторник, 15 март 2016 г.
България - земята на розите / Bulgaria - the land of roses
Розовата долина е област в България, намираща се южно от Стара планина и северно от Сърнена Средна гора, получила названието си в средата на 19-ти век от традициите в отглеждането на маслодайна роза.
В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва Празникът на розата.
В град Казанлък, считан за столица на Розовата долина, е изграден историко-етнографският комплекс "Кулата", където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза. Там е разположен и специализираният Музей на розата.
Състои се от 2 речни долини - долината на Стряма (на запад) и долината на Тунджа (на изток), съответно Карловската и Казанлъшката котловина.
Според обновената през 2015 г. Туристическа карта на България районът "Розова долина" се състои от 19 общини: Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица , Хисаря, Чавдар Абонамент Челопеч.
Още преди Освобождение на България у нас е имало около 10 000 дка насаждения и количеството произведено розово масло е достигнало до 1000 кг годишно. Най-големи площи са засадени и отглеждани около Първата световна война - около 90 000 дка. В следвоенните години розовите полета намаляват с две трети. След голямата криза през 30-те години на миналия век розовите насаждения са почти унищожени. С края на Втората световна война обаче правителството приема държавна политика за възстановяване и развитие на розовите градини в Розовата долина. През 1800 г. е документирано началото на производството на розово масло в гр. Клисура. Най-голяма популярност на производител на розово масло България получава в края на XIX и началото на XX век, когато парфюмерията, козметиката и фармацевтиката го откриват като незаменима съставка на продуктите, които произвеждат. Долината на розите обхваща трите големи розопроизводителни центъра - Карлово, Казанлък и Калофер, а няколко големи фамилии - Шипкови, Кидови и Бончеви са главни розопроизводители и търговци на розово масло. След налагането на комунистическия режим тези фирми престават да функционират.
В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва Празникът на розата.
В град Казанлък, считан за столица на Розовата долина, е изграден историко-етнографският комплекс "Кулата", където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза. Там е разположен и специализираният Музей на розата.
Състои се от 2 речни долини - долината на Стряма (на запад) и долината на Тунджа (на изток), съответно Карловската и Казанлъшката котловина.
Според обновената през 2015 г. Туристическа карта на България районът "Розова долина" се състои от 19 общини: Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица , Хисаря, Чавдар Абонамент Челопеч.
Още преди Освобождение на България у нас е имало около 10 000 дка насаждения и количеството произведено розово масло е достигнало до 1000 кг годишно. Най-големи площи са засадени и отглеждани около Първата световна война - около 90 000 дка. В следвоенните години розовите полета намаляват с две трети. След голямата криза през 30-те години на миналия век розовите насаждения са почти унищожени. С края на Втората световна война обаче правителството приема държавна политика за възстановяване и развитие на розовите градини в Розовата долина. През 1800 г. е документирано началото на производството на розово масло в гр. Клисура. Най-голяма популярност на производител на розово масло България получава в края на XIX и началото на XX век, когато парфюмерията, козметиката и фармацевтиката го откриват като незаменима съставка на продуктите, които произвеждат. Долината на розите обхваща трите големи розопроизводителни центъра - Карлово, Казанлък и Калофер, а няколко големи фамилии - Шипкови, Кидови и Бончеви са главни розопроизводители и търговци на розово масло. След налагането на комунистическия режим тези фирми престават да функционират.
Българско розово масло
Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел и е сред символите на България. От векове се култивира сортът Rosa Damascena. От него, чрез дестилация и други процеси, се получава розово масло, намиращо широко приложение във фармацията, парфюмерията и др.
четвъртък, 3 март 2016 г.
Честит Национален Празник, БЪЛГАРИ!!!
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
© Иван Вазов
сряда, 2 март 2016 г.
10 вредни напитки, Споделете задължително / 10 harmful drinks
Здравейте :))
Споменахме 10 полезни напитки, нека сега кажем и 10 вредни, които е добре да се избягват.
Можете да споделите мнението си...
Вие например кои от тези напитки консумирате?
Питали ли сте се как напитките влияят на вашето тяло? Те, също като храните, се делят на полезни и вредни. Има такива, които задължително трябва да включите в менюто си, а други да забравите завинаги, пише "Дарик".
Вижте някои напитки, които определено трябва да избягвате, ако искате да запазите добрата си форма.
Сок
По-голямата част от пакетираните сокове, които се предлагат в магазинната мрежа, са изключително богати на захар и други видове подсладители. Избирайте единствено такива, на чиято опаковка пише 100% сок.
Кафе с бита сметана
Този тип напитка маже да съдържат до 800 калории и 170 грама захар. За да олекотите тази калорийна бомба, пийте кафето си с обезмаслено мляко и пропуснете подслаждането му, ако е възможно.
Минерална вода с аромат
Ароматизираните води с различен плодов вкус съдържат изкуствени подсладители. Необходимо е да изберете тези, които включват в съдържанието си единствено вода и естествени аромати.
Сода
Честата консумация на газирани напитки е пряко свързана със затлъстяването.
Плодов шейк
Ледените шейкове от мляко и плодове са много вкусни, но ако не си го направите вие в къщи, рискувате да изпиете напитка с високо съдържание на изкуствени оцветители, овкусители и подсладители.
Твърд алкохол
Той повишава риска от затлъстяване и води до редица здравословни проблеми, особено ако се консумира всеки ден.
Лимонада
Ако си правите собствена лимонада от фреш от лимон, мед и вода-това е супер, но ако купувате в бутилка или кен, имайте предвид, че тя е пълна с консерванти и изкуствени оцветители.
Кола
Колата тонизира и освежава, но също съдържа захар и консерванти, които ни ви трябват, ако искате да живеете здравословно.
Спортни напитки
Спортните напитки също съдържат големи количества захар и консерванти, от които вашето тяло със сигурност не се нуждае.
Енергийни напитки
Енергията, която ви доставят енергийните напитки, е краткотрайна и се дължи на прекомерното съдържание на кофеин и захар. Вие сами преценете колко за полезни.
Източник: http://www.economic.bg/
Е, какво мислите след като прочетохте 10 от вредните напитки, с които се сблъскваме всеки ден в ежедневието си?
Ще започнете ли да ги избягвате или пък ще ги изключите напълно от списъка с покупки?
А може би не сте съгласни, че всички изброени напитки са вредни?
Споменахме 10 полезни напитки, нека сега кажем и 10 вредни, които е добре да се избягват.
Можете да споделите мнението си...
Вие например кои от тези напитки консумирате?
Питали ли сте се как напитките влияят на вашето тяло? Те, също като храните, се делят на полезни и вредни. Има такива, които задължително трябва да включите в менюто си, а други да забравите завинаги, пише "Дарик".
Вижте някои напитки, които определено трябва да избягвате, ако искате да запазите добрата си форма.
Сок
По-голямата част от пакетираните сокове, които се предлагат в магазинната мрежа, са изключително богати на захар и други видове подсладители. Избирайте единствено такива, на чиято опаковка пише 100% сок.
Кафе с бита сметана
Този тип напитка маже да съдържат до 800 калории и 170 грама захар. За да олекотите тази калорийна бомба, пийте кафето си с обезмаслено мляко и пропуснете подслаждането му, ако е възможно.
Минерална вода с аромат
Ароматизираните води с различен плодов вкус съдържат изкуствени подсладители. Необходимо е да изберете тези, които включват в съдържанието си единствено вода и естествени аромати.
Сода
Честата консумация на газирани напитки е пряко свързана със затлъстяването.
Плодов шейк
Ледените шейкове от мляко и плодове са много вкусни, но ако не си го направите вие в къщи, рискувате да изпиете напитка с високо съдържание на изкуствени оцветители, овкусители и подсладители.
Твърд алкохол
Той повишава риска от затлъстяване и води до редица здравословни проблеми, особено ако се консумира всеки ден.
Лимонада
Ако си правите собствена лимонада от фреш от лимон, мед и вода-това е супер, но ако купувате в бутилка или кен, имайте предвид, че тя е пълна с консерванти и изкуствени оцветители.
Кола
Колата тонизира и освежава, но също съдържа захар и консерванти, които ни ви трябват, ако искате да живеете здравословно.
Спортни напитки
Спортните напитки също съдържат големи количества захар и консерванти, от които вашето тяло със сигурност не се нуждае.
Енергийни напитки
Енергията, която ви доставят енергийните напитки, е краткотрайна и се дължи на прекомерното съдържание на кофеин и захар. Вие сами преценете колко за полезни.
Източник: http://www.economic.bg/
Е, какво мислите след като прочетохте 10 от вредните напитки, с които се сблъскваме всеки ден в ежедневието си?
Ще започнете ли да ги избягвате или пък ще ги изключите напълно от списъка с покупки?
А може би не сте съгласни, че всички изброени напитки са вредни?
събота, 27 февруари 2016 г.
10 от най-полезните напитки
Те дават на организма много необходими вещества.
Приемът на течности е жизненоважен за човешкия организъм. На първо място, разбира се, е водата.
Много често посягаме към напитки, които съвсем не са здравословни.
Има обаче и доста напитки, които утоляват жаждата, дават на организма много полезни вещества и подобряват здравето.
Вижте кои са те:
Ябълков сок
Препоръчва се особено при атеросклероза, заболявания на черния дроб, пикочния мехур и бъбреците. Той нормализира работата на червата, извежда токсините и бързо възстановява организма след физическо натоварване.
Чай
Чаят не само тонизира и ободрява, но и се бори със сърдечно- съдовите заболявания и различните инфекции.
Портокалов сок
Премахва умората, активизира работата на мозъка и укрепва кръвоносните съдове.
Сок от клюква (вид северна боровинка)
Понижава температурата, помага при кашлица, извежда токсините от организма, повишава активността и премахва умората.
Сок от череши
Съдържа много витамин А, желязо и витамин С, който помага в борбата с инфекциите.
Сок от боровинки
Боровинките са известни с това, че укрепват зрението и предпазват от стомашни разстройства. Но те имат и други полезни свойства - помагат в борбата със захарния диабет, предпазват венците от различни заболявания, запазват младостта на организма като цяло.
Сок от грозде
В него има много полезни витамини от група В, които укрепват косата и ноктите.
Червено вино
Червеното вино се препоръчва за профилактика на раковите заболявания.
Сок от нар
Много полезен е за сърдечно-съдовата система, при хипертония, анемия и малокръвие.
Вода
Пийте вода повече от всяка друга течност. Това е най-здравословната напитка от всички, защото ви поддържа живи.
Източник: http://www.economic.bg/
Приемът на течности е жизненоважен за човешкия организъм. На първо място, разбира се, е водата.
Много често посягаме към напитки, които съвсем не са здравословни.
Има обаче и доста напитки, които утоляват жаждата, дават на организма много полезни вещества и подобряват здравето.
Вижте кои са те:
Ябълков сок
Препоръчва се особено при атеросклероза, заболявания на черния дроб, пикочния мехур и бъбреците. Той нормализира работата на червата, извежда токсините и бързо възстановява организма след физическо натоварване.
Чай
Чаят не само тонизира и ободрява, но и се бори със сърдечно- съдовите заболявания и различните инфекции.
Портокалов сок
Премахва умората, активизира работата на мозъка и укрепва кръвоносните съдове.
Сок от клюква (вид северна боровинка)
Понижава температурата, помага при кашлица, извежда токсините от организма, повишава активността и премахва умората.
Сок от череши
Съдържа много витамин А, желязо и витамин С, който помага в борбата с инфекциите.
Сок от боровинки
Боровинките са известни с това, че укрепват зрението и предпазват от стомашни разстройства. Но те имат и други полезни свойства - помагат в борбата със захарния диабет, предпазват венците от различни заболявания, запазват младостта на организма като цяло.
Сок от грозде
В него има много полезни витамини от група В, които укрепват косата и ноктите.
Червено вино
Червеното вино се препоръчва за профилактика на раковите заболявания.
Сок от нар
Много полезен е за сърдечно-съдовата система, при хипертония, анемия и малокръвие.
Вода
Пийте вода повече от всяка друга течност. Това е най-здравословната напитка от всички, защото ви поддържа живи.
Източник: http://www.economic.bg/
Еко ананаси спасяват океана
Проектът е в Сингапур и има за цел да напомня на хората чудовищното състоянието на флората и фауната.
Какво да правим с всички отпадъци, които плуват в океана? Разбира се, можем да направим нещо различно! Това например реши архитектурно бюро Spark и създаде проект за огромни колиби на брега на Сингапур.
Разноцветни къщички, наподобяващи ананаси, скоро ще залеят East Coast Park в Сингапур. Направени от рециклирана пластмаса.
Благодарение на тях не само значително ще се подобри състоянието на водата, но също така и се намаляват разходите за строителство. Бюрото не за първи път се ангажирани в подобни дейности.
От много години те успешно създават красиви и необичайни предмети от боклук. Основната задача, която си поставят архитектите - да напомнят на хората чудовищното състоянието на флората и фауната. За 1 година от такива отпадъци умират над един милион чайки и около 100 хиляди морски бозайници.
Постройките, монтирани на дълги греди, имат необичайна кръгла форма, наподобяваща пирамида. В този проект, дизайнерите са се постарали да съединят традиционните плажни постройки и типичните тропически жилища. Чрез стоманена стълба ще може да се влиза вътре в "ананаса".
Ако темата не спира до тук. Spark планират да предоставят на гостите необходимата информация за състоянието на океанската среда. Представителите на проекра също вярват, че рециклираната пластмаса е изключително функционален материал, от който можете да създаде не само архитектурния структура, но също така и основни битови предмети.
Източник: http://www.economic.bg/
Какво да правим с всички отпадъци, които плуват в океана? Разбира се, можем да направим нещо различно! Това например реши архитектурно бюро Spark и създаде проект за огромни колиби на брега на Сингапур.
Разноцветни къщички, наподобяващи ананаси, скоро ще залеят East Coast Park в Сингапур. Направени от рециклирана пластмаса.
Благодарение на тях не само значително ще се подобри състоянието на водата, но също така и се намаляват разходите за строителство. Бюрото не за първи път се ангажирани в подобни дейности.
От много години те успешно създават красиви и необичайни предмети от боклук. Основната задача, която си поставят архитектите - да напомнят на хората чудовищното състоянието на флората и фауната. За 1 година от такива отпадъци умират над един милион чайки и около 100 хиляди морски бозайници.
Постройките, монтирани на дълги греди, имат необичайна кръгла форма, наподобяваща пирамида. В този проект, дизайнерите са се постарали да съединят традиционните плажни постройки и типичните тропически жилища. Чрез стоманена стълба ще може да се влиза вътре в "ананаса".
Ако темата не спира до тук. Spark планират да предоставят на гостите необходимата информация за състоянието на океанската среда. Представителите на проекра също вярват, че рециклираната пластмаса е изключително функционален материал, от който можете да създаде не само архитектурния структура, но също така и основни битови предмети.
Източник: http://www.economic.bg/
четвъртък, 18 февруари 2016 г.
Поклон пред величието на Апостола!
143 - Години от обесването на Васил Левски
Поклон пред величието на Апостола!
"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата."
Поклон пред величието на Апостола!
"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата."
събота, 13 февруари 2016 г.
неделя, 7 февруари 2016 г.
Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks
Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.
Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.
Белоградчишките скали покриват площ от 50 km² в западната част на Стара планина. Те се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток.
Фалковска група
На изток е Фалковската група, в която се включват:
Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък
Боров камък
Централна група
Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:
Мислен камък
Конникът
Мадоната
Дервишът
Метохът
Ученичката
Овчарчето
Адам и Ева
Велкова глава
Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
Гъбите
Мечката
Лъвът
Камилата
Монасите
Збеговска група
Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:
Близнаците
Магаза
Борич
Еркуприя
Други групи[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.
Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.
Геология
Много фантастични скални фигури и малки долини със стръмни вертикални склонове са се оформяли в продължение на стотици милиони години в резултат на ерозия, денудация, растеж на мъхове и лишеи и други природни фактори.
Образуването на Белоградчишките скали започва през пермския период преди около 230 милиона години, в края на тектонския цикъл, създал Стара планина и повдигнал региона около Белоградчик.
По-късно през периода триас регионът става дъно на плитко море. По същото време разрушаването на палеозойски скални формации оставило огромни количества чакъл, пясък и глина, които били складирани от реките в басейна на морето. Утайката се натрупвала и постепенно образувала плътни дебели образувания, които с течение на времето, повлияни от силата на водата, ставали добре закръглени и компактни.
Туризъм
Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.
English:
The Belogradchik Rocks are a group of strange shaped sandstone and conglomerate rock formations located on the western slopes of the Balkan Mountains (Stara Planina) near the town of Belogradchik in northwest Bulgaria. The rocks vary in color from primarily red to yellow; some of the rocks reach up to 200 m in height. Many rocks have fantastic shapes and are associated with interesting legends. They are often named for people or objects they are thought to resemble. The Belogradchik Rocks have been declared a Natural Landmark by the Bulgarian government and are a major tourist attraction in the region.
The Belogradchik Rocks are a major tourist destination in northwest Bulgaria, along with the town of Belogradchik and the Belogradchik Fortress, which incorporates the rocks as part of its natural defense, and the nearby Magura Cave, situated near the village of Rabisha. Another tourist attraction in the area is the Baba Vida medieval fortress in the nearby town of Vidin on the Danube river.
The Bulgarian Committee of the Natural Environment declared the rocks as a natural monument in 1949, and the rocks were listed in the Bulgarian National Register of Natural Landmarks in 1987.
In 1984, the Belogradchik Rocks and the Magura Cave were both placed on the Tentative List of places to be named to the UNESCO World Heritage Site list.[4] The Belogradchik Rocks are under consideration as a Geopark in the European Geoparks Network and the UNESCO Global Geoparks Network.
In September 2008, Belogradchik was named as one of twenty finalists by the European Commission as a “European Destination of Excellence.” In January 2009, the Belogradchik Rocks were named as Bulgaria’s nomination in the campaign for the New 7 Wonders of Nature.
Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.
Белоградчишките скали покриват площ от 50 km² в западната част на Стара планина. Те се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток.
Фалковска група
На изток е Фалковската група, в която се включват:
Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък
Боров камък
Централна група
Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:
Мислен камък
Конникът
Мадоната
Дервишът
Метохът
Ученичката
Овчарчето
Адам и Ева
Велкова глава
Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
Гъбите
Мечката
Лъвът
Камилата
Монасите
Збеговска група
Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:
Близнаците
Магаза
Борич
Еркуприя
Други групи[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.
Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.
Геология
Много фантастични скални фигури и малки долини със стръмни вертикални склонове са се оформяли в продължение на стотици милиони години в резултат на ерозия, денудация, растеж на мъхове и лишеи и други природни фактори.
Образуването на Белоградчишките скали започва през пермския период преди около 230 милиона години, в края на тектонския цикъл, създал Стара планина и повдигнал региона около Белоградчик.
По-късно през периода триас регионът става дъно на плитко море. По същото време разрушаването на палеозойски скални формации оставило огромни количества чакъл, пясък и глина, които били складирани от реките в басейна на морето. Утайката се натрупвала и постепенно образувала плътни дебели образувания, които с течение на времето, повлияни от силата на водата, ставали добре закръглени и компактни.
Туризъм
Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.
English:
The Belogradchik Rocks are a group of strange shaped sandstone and conglomerate rock formations located on the western slopes of the Balkan Mountains (Stara Planina) near the town of Belogradchik in northwest Bulgaria. The rocks vary in color from primarily red to yellow; some of the rocks reach up to 200 m in height. Many rocks have fantastic shapes and are associated with interesting legends. They are often named for people or objects they are thought to resemble. The Belogradchik Rocks have been declared a Natural Landmark by the Bulgarian government and are a major tourist attraction in the region.
The Belogradchik Rocks are a major tourist destination in northwest Bulgaria, along with the town of Belogradchik and the Belogradchik Fortress, which incorporates the rocks as part of its natural defense, and the nearby Magura Cave, situated near the village of Rabisha. Another tourist attraction in the area is the Baba Vida medieval fortress in the nearby town of Vidin on the Danube river.
The Bulgarian Committee of the Natural Environment declared the rocks as a natural monument in 1949, and the rocks were listed in the Bulgarian National Register of Natural Landmarks in 1987.
In 1984, the Belogradchik Rocks and the Magura Cave were both placed on the Tentative List of places to be named to the UNESCO World Heritage Site list.[4] The Belogradchik Rocks are under consideration as a Geopark in the European Geoparks Network and the UNESCO Global Geoparks Network.
In September 2008, Belogradchik was named as one of twenty finalists by the European Commission as a “European Destination of Excellence.” In January 2009, the Belogradchik Rocks were named as Bulgaria’s nomination in the campaign for the New 7 Wonders of Nature.
четвъртък, 4 февруари 2016 г.
До 7 г. се очаква добив на злато от Брезник
Концесионерът "Трейс рисорсиз" трябва да инвестира 120 млн. лева.
В срок до 6-7 години може да се очаква добив на злато от находището "Мини камък" край Брезник.
Най-новото златодобивно дружество в страната - „Трейс рисорсиз", което е част от групата на „Асарел - Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди.
До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до 6-7 години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв., съобщава „Капитал".
Прекият собственик на „Трейс рисорсиз" - „Асарел инвестмънт", има още шест находища, които проучва, но концесионираното е най-напред като процедура. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400-600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 година.
Договорът е подписан с енергийното министерство, към което премина дирекция „Природни ресурси и концесии" след разделянето му с икономиката и туризма, и идва след решението на Министерския съвет от август 2015 г. за предоставяне на концесия на „Трейс рисорсиз".
Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - „Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище, уточниха от компанията.
Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той включва подготвителни дейности като прединвестиционни и археологически проучвания, промяна на предназначението на земите и проектиране и се очаква да продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина, което ще отнеме около три години. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията, казаха от „Трейс рисорсиз".
„Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 декара. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България.
За сравнение - най-голямата медно-златна мина в страната - на „Дънди прешъс металс" в Челопеч, годишно преработва около 2 млн. тона руда. Средният добив и преработка на медна руда в „Асарел - Медет" пък е 13,5 млн. тона годишно. Това означава, че годишната производителност от находище „Милин камък" ще съответства на по-малко от едноседмично производство на компанията майка.
Отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. Аналогичното съоръжение „Люляковица" на „Асарел - Медет" край Панагюрище е около 3000 декара.
Самата експлоатация на рудника ще продължи между 11 и 23 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. В строителството на обекта ще бъдат заети около 540 души, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души.
Концесията за добив на златно-сребърни руди от находище „Милин камък" се предоставя за срок от 20 години. За правото да добива руди компанията ще заплаща концесионно възнаграждение на държавата, като половината от сумата ще се превежда на община Брезник съгласно Закона за подземните богатства. По време на общественото обсъждане на проекта преди три години от компанията казаха, че в бюджета на града ще отиват 1,5 млн. лв. годишно, което прави възнаграждение от около 3 млн. лв. общо. Размерът на концесионното плащане обаче не е фиксиран. Той се определя по специална наредба и методика и е обвързан с добитите количества и цените на металите на Лондонската борса за метали, така че към днешна дата сумата вероятно е по-ниска заради поевтиняването на металите последните години.
По оценки на компанията в Брезник ще влизат 5,3 млн. лв. на година под формата на заплати на работниците. На над 2,3 млн. лв. годишно пък се оценяват осигуровките и данъците върху доходите на заетите в комплекса, които ще получава държавата. Сумата не включва корпоративния данък.
Източник: http://www.economic.bg/
В срок до 6-7 години може да се очаква добив на злато от находището "Мини камък" край Брезник.
Най-новото златодобивно дружество в страната - „Трейс рисорсиз", което е част от групата на „Асарел - Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди.
До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до 6-7 години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв., съобщава „Капитал".
Прекият собственик на „Трейс рисорсиз" - „Асарел инвестмънт", има още шест находища, които проучва, но концесионираното е най-напред като процедура. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400-600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 година.
Договорът е подписан с енергийното министерство, към което премина дирекция „Природни ресурси и концесии" след разделянето му с икономиката и туризма, и идва след решението на Министерския съвет от август 2015 г. за предоставяне на концесия на „Трейс рисорсиз".
Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - „Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище, уточниха от компанията.
Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той включва подготвителни дейности като прединвестиционни и археологически проучвания, промяна на предназначението на земите и проектиране и се очаква да продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина, което ще отнеме около три години. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията, казаха от „Трейс рисорсиз".
„Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 декара. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България.
За сравнение - най-голямата медно-златна мина в страната - на „Дънди прешъс металс" в Челопеч, годишно преработва около 2 млн. тона руда. Средният добив и преработка на медна руда в „Асарел - Медет" пък е 13,5 млн. тона годишно. Това означава, че годишната производителност от находище „Милин камък" ще съответства на по-малко от едноседмично производство на компанията майка.
Отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. Аналогичното съоръжение „Люляковица" на „Асарел - Медет" край Панагюрище е около 3000 декара.
Самата експлоатация на рудника ще продължи между 11 и 23 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. В строителството на обекта ще бъдат заети около 540 души, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души.
Концесията за добив на златно-сребърни руди от находище „Милин камък" се предоставя за срок от 20 години. За правото да добива руди компанията ще заплаща концесионно възнаграждение на държавата, като половината от сумата ще се превежда на община Брезник съгласно Закона за подземните богатства. По време на общественото обсъждане на проекта преди три години от компанията казаха, че в бюджета на града ще отиват 1,5 млн. лв. годишно, което прави възнаграждение от около 3 млн. лв. общо. Размерът на концесионното плащане обаче не е фиксиран. Той се определя по специална наредба и методика и е обвързан с добитите количества и цените на металите на Лондонската борса за метали, така че към днешна дата сумата вероятно е по-ниска заради поевтиняването на металите последните години.
По оценки на компанията в Брезник ще влизат 5,3 млн. лв. на година под формата на заплати на работниците. На над 2,3 млн. лв. годишно пък се оценяват осигуровките и данъците върху доходите на заетите в комплекса, които ще получава държавата. Сумата не включва корпоративния данък.
Източник: http://www.economic.bg/
неделя, 31 януари 2016 г.
До къде пътуват най-често българите?
Българите най-често пътуват до Италия, а посещенията на чужденци в България са се увеличили с 2.6 %.
През декември 2015 г. пътуванията на български граждани в чужбина са 309 хиляди, сочат данните на НСИ. Те са се увеличили с 15,4 % спрямо регистрираните в същия период на 2014 г.
Най-много пътувания е имало към Италия – със 79.5 %. Друга водеща дестинация е Македония, където повишение се отчита с 69.0 %. След тях се подреждат Испания – с 32.9 %, Румъния - с 30.8%, Австрия - с 25.7%, Германия - с 12.5%, Турция - с 11.3%, Гърция - с 10.5%, Сърбия - с 3.8%.
Намалял е броят на пътувания към Руската федерация – с 15.6 %, Франция - с 9.5%, Обединеното кралство - с 8.7%, Полша - с 1.3%.
47.8 % от пътуванията в чужбина са с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия), следвани от пътуванията със служебна цел - 29.1%, и пътуванията с цел почивка и екскурзия - 23.1%. В сравнение с декември 2014 г. e регистрирано увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 26.9%, с цел почивка и екскурзия - с 20.4%, и с други цели - със 7.4%.
76.1% от пътуванията към Румъния са били с други цели, както и 65.3% - към Турция. Пътуванията със служебна цел към Полша са 68.7%, а тези към бившата югославска република Македония с цел почивка и екскурзия са 37.1% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.
През декември 2015 г. посещенията на чужденци в България са 441.3 хил., или с 2.6% над нивото от декември 2014 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 25.8%, и със служебна цел - с 12.0%, докато тези с други цели намаляват с 12.0%.
От общия брой чужденци, най-много посетители е имало от граждани на ЕС – 51,2 %. В сравнение със същия месец на 2014 г. обаче броят им се е намалил с 2,3 %. Спад в посещенията се отчита и на граждани от Франция - с 16.8%, Полша - с 16.4%, Обединеното кралство - с 10.8%, Германия - с 6.8%, Чехия - с 2.2%.
Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Австрия - с 3.3%, Унгария - с 2.0%, Италия - с 1.8%, Нидерландия - с 1.8%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни”1 - с 9.5%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - с 13.5%.
През декември 2015 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 47.8%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 35.2%, и със служебна цел - 17.0%.
Източник:http://www.economic.bg/
През декември 2015 г. пътуванията на български граждани в чужбина са 309 хиляди, сочат данните на НСИ. Те са се увеличили с 15,4 % спрямо регистрираните в същия период на 2014 г.
Най-много пътувания е имало към Италия – със 79.5 %. Друга водеща дестинация е Македония, където повишение се отчита с 69.0 %. След тях се подреждат Испания – с 32.9 %, Румъния - с 30.8%, Австрия - с 25.7%, Германия - с 12.5%, Турция - с 11.3%, Гърция - с 10.5%, Сърбия - с 3.8%.
Намалял е броят на пътувания към Руската федерация – с 15.6 %, Франция - с 9.5%, Обединеното кралство - с 8.7%, Полша - с 1.3%.
47.8 % от пътуванията в чужбина са с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия), следвани от пътуванията със служебна цел - 29.1%, и пътуванията с цел почивка и екскурзия - 23.1%. В сравнение с декември 2014 г. e регистрирано увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 26.9%, с цел почивка и екскурзия - с 20.4%, и с други цели - със 7.4%.
76.1% от пътуванията към Румъния са били с други цели, както и 65.3% - към Турция. Пътуванията със служебна цел към Полша са 68.7%, а тези към бившата югославска република Македония с цел почивка и екскурзия са 37.1% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.
През декември 2015 г. посещенията на чужденци в България са 441.3 хил., или с 2.6% над нивото от декември 2014 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 25.8%, и със служебна цел - с 12.0%, докато тези с други цели намаляват с 12.0%.
От общия брой чужденци, най-много посетители е имало от граждани на ЕС – 51,2 %. В сравнение със същия месец на 2014 г. обаче броят им се е намалил с 2,3 %. Спад в посещенията се отчита и на граждани от Франция - с 16.8%, Полша - с 16.4%, Обединеното кралство - с 10.8%, Германия - с 6.8%, Чехия - с 2.2%.
Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Австрия - с 3.3%, Унгария - с 2.0%, Италия - с 1.8%, Нидерландия - с 1.8%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни”1 - с 9.5%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - с 13.5%.
През декември 2015 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 47.8%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 35.2%, и със служебна цел - 17.0%.
Източник:http://www.economic.bg/
събота, 30 януари 2016 г.
Копривщица сред 30-те най-красиви градчета в Европа
Класацията е на Японската асоциация на пътните агенти.
Копривщица се нареди сред 30-те най-красиви градове в Европа, според класация на Японската асоциация на пътните агенти, пише БГНЕС.
Те били изправени пред предизвикателството да определят 30-те най-красиви населени места на Стария континент пред асоциацията, която иска да популяризира пътуването до атрактивни малки кътчета в Европа. Първоначално компаниите, членки на Асоциацията – смесица от туристически представителства в Европа, туроператори и авиолинии – изиграли ролята на съдии при отсяване на 41 места от 28 държави.
В крайна сметка комисия определи 30-те най-красиви, които отговарят на критериите, включително и този да не присъстват в японските медии и да не са пренаселени от туристи.
Целта на конкурса е била създаване на по-голямо разнообразие от дестинации от цяла Европа и туристически атракции за японските туристи.
Британският в. „Телеграф“ припомня в публикация за 30-те най-красиви кътчета в Европа, че през декември 2013 г. закупилият къща в България Робърт Нурдън е написал до вестника впечатленията си от страната ни. За Копривщица той казва: „Оттук през 1876 г. започва борбата за независимост от "турско робство", а днес българите признават важното място на града в историята си. Този живописен град с къщи, наполовина направени от дърво, защитава Средна гора и е разделен от криволичещата р. Тополница и е домакин на важни музикални и фолклорни фестивали."
Източник: http://www.economic.bg/
Копривщица се нареди сред 30-те най-красиви градове в Европа, според класация на Японската асоциация на пътните агенти, пише БГНЕС.
Те били изправени пред предизвикателството да определят 30-те най-красиви населени места на Стария континент пред асоциацията, която иска да популяризира пътуването до атрактивни малки кътчета в Европа. Първоначално компаниите, членки на Асоциацията – смесица от туристически представителства в Европа, туроператори и авиолинии – изиграли ролята на съдии при отсяване на 41 места от 28 държави.
В крайна сметка комисия определи 30-те най-красиви, които отговарят на критериите, включително и този да не присъстват в японските медии и да не са пренаселени от туристи.
Целта на конкурса е била създаване на по-голямо разнообразие от дестинации от цяла Европа и туристически атракции за японските туристи.
Британският в. „Телеграф“ припомня в публикация за 30-те най-красиви кътчета в Европа, че през декември 2013 г. закупилият къща в България Робърт Нурдън е написал до вестника впечатленията си от страната ни. За Копривщица той казва: „Оттук през 1876 г. започва борбата за независимост от "турско робство", а днес българите признават важното място на града в историята си. Този живописен град с къщи, наполовина направени от дърво, защитава Средна гора и е разделен от криволичещата р. Тополница и е домакин на важни музикални и фолклорни фестивали."
Източник: http://www.economic.bg/
Пролетта идва с Февруари
Температурите следващата седмица ще достигнат 17 градуса.
Февруари идва с пролет. Очаква ни затопляне, което ще се усети по-сериозно заради ниските температури през изминалите дни. В средата на новата седмица се очаква градусите да достигнат 17 градуса, обясни по Нова тв синоптикът от БАН Анастасия Стойчева.
Тя уточни, че януари месец е нормално да има температури до минус 20 градуса. През февруари пък слънчевото греене се увеличава, което оказва съществено влияние върху времето. Освен това динамиката на атмосферните процеси се повишава. Ще има и слънце, и валежи.
Още в петък идната седмица се очаква Малък Сечко да напомни за себе си със застудяване и сняг, прогнозира синоптикът.
През февруари като цяло се очаква валежите да са близки до нормата или малко по-малки.
Източник:http://www.economic.bg/
Изкачване на връх Маккинли в Денали, Аляска / Climbers ascend Mount McKinley in Denali National Park and Preserve, Alaska
Без значение какво ще го наричаме - McKinley (официалното име на US) или Denali (традиционното име на местните хора Koyukon Athabascan и името, признато от щата Аляска) - най-високата планина в Северна Америка, 20,320 фута над морското равнище. От гледна точка на други измервания, McKinley всъщност е по-висок от Еверест, издигащ се от тундрата в основата на повече от 17,000 вертикални стъпки до върха, 5000 фута по-висок от Еверест.
През лятото на 2014 г., когато е направена снимката по-долу, се оказва един от най-трудните за катерене сезони.
Условията са изключително сурови и 2014 се оказва доста трудна за изкачване на връх Маккинли.
Photo by Luke Humphrey
No matter what you call it – McKinley (the official US name) or Denali (the traditional name of the local Koyukon Athabaskan people and the name recognized by the state of Alaska) – it’s still the highest mountain in North America, at 20,320 feet above sea level, according to the National Park Service. And if that superlative wasn’t enough, consider this: In terms of base-to-peak measurements, McKinley is actually higher than Mount Everest, rising from the tundra at its base more than 17,000 vertical feet to the top, a full 5,000 feet higher than Everest’s climb from its south base.
The colossus of the Alaskan wilderness beckons many climbers every year, luring them with the formidable challenge of reaching the South Summit. And the summer of 2014, when this photo was taken, proved to be one of the most difficult Denali climbing seasons in years.
Harsh conditions meant that only about a third of those who attempted the climb in 2014 actually reached the summit. But those who made it through to the top get lifetime bragging rights for having ascended some 20,320 feet above sea level.
През лятото на 2014 г., когато е направена снимката по-долу, се оказва един от най-трудните за катерене сезони.
Условията са изключително сурови и 2014 се оказва доста трудна за изкачване на връх Маккинли.
No matter what you call it – McKinley (the official US name) or Denali (the traditional name of the local Koyukon Athabaskan people and the name recognized by the state of Alaska) – it’s still the highest mountain in North America, at 20,320 feet above sea level, according to the National Park Service. And if that superlative wasn’t enough, consider this: In terms of base-to-peak measurements, McKinley is actually higher than Mount Everest, rising from the tundra at its base more than 17,000 vertical feet to the top, a full 5,000 feet higher than Everest’s climb from its south base.
The colossus of the Alaskan wilderness beckons many climbers every year, luring them with the formidable challenge of reaching the South Summit. And the summer of 2014, when this photo was taken, proved to be one of the most difficult Denali climbing seasons in years.
Harsh conditions meant that only about a third of those who attempted the climb in 2014 actually reached the summit. But those who made it through to the top get lifetime bragging rights for having ascended some 20,320 feet above sea level.
четвъртък, 28 януари 2016 г.
Hot air balloons flying during the Albuquerque International Balloon Fiesta, New Mexico
The Albuquerque International Balloon Fiesta е най-големият фестивал за балони с горещ въздух в света. Провежда се всеки октомври в Albuquerque, New Mexico, събитието изпълва въздуха с повече от 500 цветни балони.
Photo by Blaine Harrington
The Albuquerque International Balloon Fiesta is the world’s biggest festival of hot air balloons. Taking place every October in Albuquerque, New Mexico, the event fills the air with more than 500 colorful balloons, the smell of Albuquerque’s unique and delicious cuisine, and a sense of wonder.
The Albuquerque International Balloon Fiesta is the world’s biggest festival of hot air balloons. Taking place every October in Albuquerque, New Mexico, the event fills the air with more than 500 colorful balloons, the smell of Albuquerque’s unique and delicious cuisine, and a sense of wonder.
вторник, 26 януари 2016 г.
Пирин на 4-то място за най-красив природен парк в света
Международната издателска компания Condé Nast, известна с изданията The New Yorker, Vogue, Wire и др., постави Националния парк „Пирин“ на 4-то място в класацията си от май 2015 на най-красивите природни паркове в света, „които човек трябва да види, преди да умре“.
Начело на класацията е паркът Нортъмбърланд в Североизточна Англия.
В челната петица се подреждат още уелският природен парк Пембрукшър, който е на второ място, италианският Гран Парадизо - на трето място, и гръцкият Национален парк Олимп – на пето място.
За Пирин издателството пише на сайта си, че местността се отличава със стотиците редки растителни видове, включително такива, които виреят по каменистите склонове от Плейстоцена (между около 1,8 млн до преди 11 500 години). Пирин е най-известен с над 70-те си ледникови езера, но там също може да се види огромно разнообразие от диви животни, като вълци, мечки, бухали, кълвачи и др., се посочва на сайта на Condé Nast.
По-нататък в класацията са френският национален парк Пиренеите (6 място), норвежкият Свалбард (7), испанският Айгуес Тортес и Лаго Сан Маурисио (8), португалският Пенеда Гереш (9), Дурмитор в Черна гора (10), Комодо в Индонезия (11), Му Ко Симилан в Тайланд (12), Серенгети в Танзания (13) и Игуасу на границата между Аржентина и Бразилия (14).
Източник: http://www.economic.bg/
Приливните канали на Алдабра в близост до Сейшелските острови / Tidal channels of Aldabra Atoll near the Seychelles
Четири основни острова включва лагуната на Алдабра, вторият най-голям в света коралов рив. Разположен до източното крайбрежие на Африка, на север от Мадагаскар, Алдабра е дом на много същества, които не се срещат никъде другаде на Земята. Единствените нелетящи птици в екосистемата на Индийския океан, живеят тук. Гигантската костенурка Алдабра е една от най-големите костенурки в целия свят. Не само животните отличават това място, тук във вулканичната почва растат едни от най-редките орхидеи. На Алдабра няма естествено население, посещавано е само от учени и туристи.
Photo by Wil Meinderts
Four main islands comprise the lagoon-border of Aldabra, the world’s second-largest coral atoll. Situated off the east coast of Africa, north of Madagascar, Aldabra is host to many creatures found nowhere else on Earth. A sub-species of the white-throated rail lives in Aldabra, the only flightless bird of its kind in the Indian Ocean ecosystem. The Aldabra giant tortoise is one of the largest tortoises anywhere, and the roughly 100,000 lumbering specimens here are some of the last remaining tortoises in this part of the world. And it’s not just the animals that distinguish Aldabra—numerous rare orchids grow in its volcanic rock and soil. Another part of what makes this atoll unique is that with the exception of visiting scientists, there are no human inhabitants on Aldabra.
Four main islands comprise the lagoon-border of Aldabra, the world’s second-largest coral atoll. Situated off the east coast of Africa, north of Madagascar, Aldabra is host to many creatures found nowhere else on Earth. A sub-species of the white-throated rail lives in Aldabra, the only flightless bird of its kind in the Indian Ocean ecosystem. The Aldabra giant tortoise is one of the largest tortoises anywhere, and the roughly 100,000 lumbering specimens here are some of the last remaining tortoises in this part of the world. And it’s not just the animals that distinguish Aldabra—numerous rare orchids grow in its volcanic rock and soil. Another part of what makes this atoll unique is that with the exception of visiting scientists, there are no human inhabitants on Aldabra.
понеделник, 18 януари 2016 г.
Човешкото поведение и сложните взаимоотношения между хората...обясняваме ли си ги
А вие как приемате собственото си поведение, спрямо останалите!?
Разбирате ли сами себе си, давате ли самооценка на действията си, било то положителни или отрицателни такива...Замисляте ли се за последствията от всяко действие преди да го предприемете и по-важното действате ли, когато трябва или сте страничен наблюдател, който предпочита да коментира!?
Човешкото поведение и взаимоотношенията между хората са може би най-сложната формираща единица на човешката същност, което само по себе си има изключителна тежест за личната самоопределеност и начин на живот, дали ще има повече щастливи моменти в него или ще допускаме да ни завладяват често депресивно поведение, докато в даден момент не стане нормалното ни ежедневно състояние. В крайна сметка всичко опира до личната нагласа и борбеност на отделния индивид, ако ние самите сме в хармония със себе си, доволни сме и се чувстваме пълноценни от нас самите, от постиженията и успехите си, тогава това ще рефлектира на нашата душевна пълнота, което пък от своя страна води до пълноценно общуване, лишено от комплекси общуване с околния свят. Именно това общуване с положителна нагласа е комуникационният процес, от който всеки човек се нужда е, за да има пълноценни социални взаимоотношения със заобикалящите го хора.
Разбирате ли сами себе си, давате ли самооценка на действията си, било то положителни или отрицателни такива...Замисляте ли се за последствията от всяко действие преди да го предприемете и по-важното действате ли, когато трябва или сте страничен наблюдател, който предпочита да коментира!?
Човешкото поведение и взаимоотношенията между хората са може би най-сложната формираща единица на човешката същност, което само по себе си има изключителна тежест за личната самоопределеност и начин на живот, дали ще има повече щастливи моменти в него или ще допускаме да ни завладяват често депресивно поведение, докато в даден момент не стане нормалното ни ежедневно състояние. В крайна сметка всичко опира до личната нагласа и борбеност на отделния индивид, ако ние самите сме в хармония със себе си, доволни сме и се чувстваме пълноценни от нас самите, от постиженията и успехите си, тогава това ще рефлектира на нашата душевна пълнота, което пък от своя страна води до пълноценно общуване, лишено от комплекси общуване с околния свят. Именно това общуване с положителна нагласа е комуникационният процес, от който всеки човек се нужда е, за да има пълноценни социални взаимоотношения със заобикалящите го хора.
Личната ви нагласа до голяма степен определя, както вас самите, така и личните ви взаимоотношения.
Живейте, без да претендирате.
Обичайте без да изисквате.
Изслушвайте без да атакувате.
Дискутирайте без да обиждате.
Обичайте без да изисквате.
Изслушвайте без да атакувате.
Дискутирайте без да обиждате.
събота, 16 януари 2016 г.
Спираща дъха гледка от Северна Ирландия / Carrick-a-Rede rope bridge near Ballintoy, Northern Ireland
Ако посетите село Ballintoy в Северна Ирландия несъмнено ще трябва да се разходите по въжения мост, който свързва покрайнините на селото с малък остров - Carrick-а-Rede, на по-малко от 70 фута от морето. Построен преди 350 години от местните жители, които ловят сьомга от острова.
През 1970 г., имало само едно въжен парапет на моста, а повечето от дървените летви са паднали сами. Днес мостът е построен от здрави материали и е колкото се може по-стабилен, но все пак е въжен мост и не е за хора със слаби сърца...Вие бихте ли минали по него? :)
Photo by Chris Hill
If you visit the village of Ballintoy in Northern Ireland, chances are you’ll brave the walk across the rope bridge that connects the mainland just outside the village to Carrick-a-Rede, a small island less than 70 feet offshore. Local lore says the first bridge was built 350 years ago by locals who fished for salmon from the island.
During the 1970s, there was just one rope handrail on the bridge, and some of the wooden slats had fallen through. Today, the newest version of the bridge uses wires for the suspension and Douglas fir for the slats. Still, with a 98-foot drop, a stroll across the rope bridge isn’t for the faint of heart.
През 1970 г., имало само едно въжен парапет на моста, а повечето от дървените летви са паднали сами. Днес мостът е построен от здрави материали и е колкото се може по-стабилен, но все пак е въжен мост и не е за хора със слаби сърца...Вие бихте ли минали по него? :)
If you visit the village of Ballintoy in Northern Ireland, chances are you’ll brave the walk across the rope bridge that connects the mainland just outside the village to Carrick-a-Rede, a small island less than 70 feet offshore. Local lore says the first bridge was built 350 years ago by locals who fished for salmon from the island.
During the 1970s, there was just one rope handrail on the bridge, and some of the wooden slats had fallen through. Today, the newest version of the bridge uses wires for the suspension and Douglas fir for the slats. Still, with a 98-foot drop, a stroll across the rope bridge isn’t for the faint of heart.
петък, 15 януари 2016 г.
Полярна мечка в Аляска / Polar bear on a barrier island in the Beaufort Sea, Arctic National Wildlife Refuge, Alaska
През зимата, голяма част от море Бофорт замръзва, което осигурява повече ловна територия за полярните мечки, които живеят в Arctic National Wildlife Refuge (ANWR). Очевидно е, че мечока на снимката по-долу е задрямал. Ако сте алфа хищник в околността и за вас не би било проблем да подремнете на открито, без да се притеснявате, че някой ще ви обезпокои.
The Arctic National Wildlife Refuge е създаден през 1960 г., обхваща повече от 19 милиона акра недокосната дива природа в североизточна Аляска. От 1977 г., петролните компании предизвикаха полемика чрез лобиране за разрешение да се търси нефт в крайбрежната равнина на района, тясна ивица между планините на Brooks Range и Северния ледовит океан. Районът се очаква да осигури повече от 10 милиарда барела петрол. Противниците на добиването казват, че това ще застраши земята и животните в рамките на границите ANWR.
Районът е местообитание за около 250 вида бозайници, птици, и риби.
Photo by Patrick Endres
In winter, portions of the Beaufort Sea freeze up, providing more hunting territory for polar bears that live in the Arctic National Wildlife Refuge (ANWR). Apparently, it’s pretty good napping territory, too. If you’re the alpha predator in town, it’s your prerogative to nap out in the open, especially today, on International Polar Bear Day.
The Arctic National Wildlife Refuge, established in 1960, spans more than 19 million acres of untouched wilderness in the northeast corner of Alaska. Since 1977, oil companies have sparked controversy by lobbying for permission to drill in the area’s coastal plain, a narrow strip between the mountains of the Brooks Range and the Arctic Ocean. The area is estimated to hold more than 10 billion barrels of oil. Opponents of drilling say it would threaten the land and animals within ANWR’s boundaries.
No roads lead into the ANWR region, and no roads connect the few Inuit settlements within. That means it’s still a pristine habitat for roughly 250 species of mammals, birds, and fish. The dozens of mammal species who call the refuge home include Dall sheep, wolves, muskox, brown bears, and, of course, polar bears. Within the refuge area, some 1,500 of the world’s 20,000-25,000 polar bears range (and nap).
The Arctic National Wildlife Refuge е създаден през 1960 г., обхваща повече от 19 милиона акра недокосната дива природа в североизточна Аляска. От 1977 г., петролните компании предизвикаха полемика чрез лобиране за разрешение да се търси нефт в крайбрежната равнина на района, тясна ивица между планините на Brooks Range и Северния ледовит океан. Районът се очаква да осигури повече от 10 милиарда барела петрол. Противниците на добиването казват, че това ще застраши земята и животните в рамките на границите ANWR.
Районът е местообитание за около 250 вида бозайници, птици, и риби.
In winter, portions of the Beaufort Sea freeze up, providing more hunting territory for polar bears that live in the Arctic National Wildlife Refuge (ANWR). Apparently, it’s pretty good napping territory, too. If you’re the alpha predator in town, it’s your prerogative to nap out in the open, especially today, on International Polar Bear Day.
The Arctic National Wildlife Refuge, established in 1960, spans more than 19 million acres of untouched wilderness in the northeast corner of Alaska. Since 1977, oil companies have sparked controversy by lobbying for permission to drill in the area’s coastal plain, a narrow strip between the mountains of the Brooks Range and the Arctic Ocean. The area is estimated to hold more than 10 billion barrels of oil. Opponents of drilling say it would threaten the land and animals within ANWR’s boundaries.
No roads lead into the ANWR region, and no roads connect the few Inuit settlements within. That means it’s still a pristine habitat for roughly 250 species of mammals, birds, and fish. The dozens of mammal species who call the refuge home include Dall sheep, wolves, muskox, brown bears, and, of course, polar bears. Within the refuge area, some 1,500 of the world’s 20,000-25,000 polar bears range (and nap).
Абонамент за:
Публикации (Atom)