България - земята на розите / Bulgaria - the land of roses

Розовата долина е област в България, намираща се южно от Стара планина и северно от Сърнена Средна гора, получила названието си в средата на 19-ти век от традициите в отглеждането на маслодайна роза.

В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва Празникът на розата.

В град Казанлък, считан за столица на Розовата долина, е изграден историко-етнографският комплекс "Кулата", където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза. Там е разположен и специализираният Музей на розата.

Състои се от 2 речни долини - долината на Стряма (на запад) и долината на Тунджа (на изток), съответно Карловската и Казанлъшката котловина.

Според обновената през 2015 г. Туристическа карта на България районът "Розова долина" се състои от 19 общини: Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица , Хисаря, Чавдар Абонамент Челопеч.

Още преди Освобождение на България у нас е имало около 10 000 дка насаждения и количеството произведено розово масло е достигнало до 1000 кг годишно. Най-големи площи са засадени и отглеждани около Първата световна война - около 90 000 дка. В следвоенните години розовите полета намаляват с две трети. След голямата криза през 30-те години на миналия век розовите насаждения са почти унищожени. С края на Втората световна война обаче правителството приема държавна политика за възстановяване и развитие на розовите градини в Розовата долина. През 1800 г. е документирано началото на производството на розово масло в гр. Клисура. Най-голяма популярност на производител на розово масло България получава в края на XIX и началото на XX век, когато парфюмерията, козметиката и фармацевтиката го откриват като незаменима съставка на продуктите, които произвеждат. Долината на розите обхваща трите големи розопроизводителни центъра - Карлово, Казанлък и Калофер, а няколко големи фамилии - Шипкови, Кидови и Бончеви са главни розопроизводители и търговци на розово масло. След налагането на комунистическия режим тези фирми престават да функционират.

Българско розово масло

Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел и е сред символите на България. От векове се култивира сортът Rosa Damascena. От него, чрез дестилация и други процеси, се получава розово масло, намиращо широко приложение във фармацията, парфюмерията и др.

Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.

Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

Белоградчишките скали покриват площ от 50 km² в западната част на Стара планина. Те се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток.

Фалковска група
На изток е Фалковската група, в която се включват:
Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък
Боров камък

Централна група
Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:
Мислен камък
Конникът
Мадоната
Дервишът
Метохът
Ученичката
Овчарчето
Адам и Ева
Велкова глава
Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
Гъбите
Мечката
Лъвът
Камилата
Монасите

Збеговска група
Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:
Близнаците
Магаза
Борич
Еркуприя
Други групи[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.

Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.

Геология
Много фантастични скални фигури и малки долини със стръмни вертикални склонове са се оформяли в продължение на стотици милиони години в резултат на ерозия, денудация, растеж на мъхове и лишеи и други природни фактори.

Образуването на Белоградчишките скали започва през пермския период преди около 230 милиона години, в края на тектонския цикъл, създал Стара планина и повдигнал региона около Белоградчик.


По-късно през периода триас регионът става дъно на плитко море. По същото време разрушаването на палеозойски скални формации оставило огромни количества чакъл, пясък и глина, които били складирани от реките в басейна на морето. Утайката се натрупвала и постепенно образувала плътни дебели образувания, които с течение на времето, повлияни от силата на водата, ставали добре закръглени и компактни.

Туризъм
Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.

English:
The Belogradchik Rocks are a group of strange shaped sandstone and conglomerate rock formations located on the western slopes of the Balkan Mountains (Stara Planina) near the town of Belogradchik in northwest Bulgaria. The rocks vary in color from primarily red to yellow; some of the rocks reach up to 200 m in height. Many rocks have fantastic shapes and are associated with interesting legends. They are often named for people or objects they are thought to resemble. The Belogradchik Rocks have been declared a Natural Landmark by the Bulgarian government and are a major tourist attraction in the region.
The Belogradchik Rocks are a major tourist destination in northwest Bulgaria, along with the town of Belogradchik and the Belogradchik Fortress, which incorporates the rocks as part of its natural defense, and the nearby Magura Cave, situated near the village of Rabisha. Another tourist attraction in the area is the Baba Vida medieval fortress in the nearby town of Vidin on the Danube river.

The Bulgarian Committee of the Natural Environment declared the rocks as a natural monument in 1949, and the rocks were listed in the Bulgarian National Register of Natural Landmarks in 1987.

In 1984, the Belogradchik Rocks and the Magura Cave were both placed on the Tentative List of places to be named to the UNESCO World Heritage Site list.[4] The Belogradchik Rocks are under consideration as a Geopark in the European Geoparks Network and the UNESCO Global Geoparks Network.


In September 2008, Belogradchik was named as one of twenty finalists by the European Commission as a “European Destination of Excellence.” In January 2009, the Belogradchik Rocks were named as Bulgaria’s nomination in the campaign for the New 7 Wonders of Nature.

Копривщица сред 30-те най-красиви градчета в Европа

Класацията е на Японската асоциация на пътните агенти.
Копривщица се нареди сред 30-те най-красиви градове в Европа, според класация на Японската асоциация на пътните агенти, пише БГНЕС.

Те били изправени пред предизвикателството да определят 30-те най-красиви населени места на Стария континент пред асоциацията, която иска да популяризира пътуването до атрактивни малки кътчета в Европа. Първоначално компаниите, членки на Асоциацията – смесица от туристически представителства в Европа, туроператори и авиолинии – изиграли ролята на съдии при отсяване на 41 места от 28 държави.

В крайна сметка комисия определи 30-те най-красиви, които отговарят на критериите, включително и този да не присъстват в японските медии и да не са пренаселени от туристи. 

Целта на конкурса е била създаване на по-голямо разнообразие от дестинации от цяла Европа и туристически атракции за японските туристи.

Британският в. „Телеграф“ припомня в публикация за 30-те най-красиви кътчета в Европа, че през декември 2013 г. закупилият къща в България Робърт Нурдън е написал до вестника впечатленията си от страната ни. За Копривщица той казва: „Оттук през 1876 г. започва борбата за независимост от "турско робство", а днес българите признават важното място на града в историята си. Този живописен град с къщи, наполовина направени от дърво, защитава Средна гора и е разделен от криволичещата р. Тополница и е домакин на важни музикални и фолклорни фестивали." 

Източник: http://www.economic.bg/