До къде пътуват най-често българите?

Българите най-често пътуват до Италия, а посещенията на чужденци в България са се увеличили с 2.6 %.

През декември 2015 г. пътуванията на български граждани в чужбина са 309 хиляди, сочат данните на НСИ. Те са се увеличили с 15,4 % спрямо регистрираните в същия период на 2014 г.
Най-много пътувания е имало към Италия – със 79.5 %. Друга водеща дестинация е Македония, където повишение се отчита с 69.0 %. След тях се подреждат Испания – с 32.9 %,  Румъния - с 30.8%, Австрия - с 25.7%, Германия - с 12.5%, Турция - с 11.3%, Гърция - с 10.5%, Сърбия - с 3.8%.
Намалял е броят на пътувания към Руската федерация – с 15.6 %, Франция - с 9.5%, Обединеното кралство - с 8.7%, Полша - с 1.3%.
47.8 % от пътуванията в чужбина са с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия), следвани от пътуванията със служебна цел - 29.1%, и пътуванията с цел почивка и екскурзия - 23.1%. В сравнение с декември 2014 г. e регистрирано увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 26.9%, с цел почивка и екскурзия - с 20.4%, и с други цели - със 7.4%.
76.1% от пътуванията към Румъния са били с други цели, както и 65.3% - към Турция. Пътуванията със служебна цел към Полша са 68.7%, а тези към бившата югославска република Македония с цел почивка и екскурзия са 37.1% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.
През декември 2015 г. посещенията на чужденци в България са 441.3 хил., или с 2.6% над нивото от декември 2014 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 25.8%, и със служебна цел - с 12.0%, докато тези с други цели намаляват с 12.0%.
От общия брой чужденци, най-много посетители е имало от граждани на ЕС – 51,2 %. В сравнение със същия месец на 2014 г. обаче броят им се е намалил с 2,3 %. Спад в посещенията се отчита и на граждани от Франция - с 16.8%, Полша - с 16.4%, Обединеното кралство - с 10.8%, Германия - с 6.8%, Чехия - с 2.2%.
Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Австрия - с 3.3%, Унгария - с 2.0%, Италия - с 1.8%, Нидерландия - с 1.8%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни”1 - с 9.5%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - с 13.5%. 
През декември 2015 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 47.8%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 35.2%, и със служебна цел - 17.0%. 

Източник:http://www.economic.bg/

Копривщица сред 30-те най-красиви градчета в Европа

Класацията е на Японската асоциация на пътните агенти.
Копривщица се нареди сред 30-те най-красиви градове в Европа, според класация на Японската асоциация на пътните агенти, пише БГНЕС.

Те били изправени пред предизвикателството да определят 30-те най-красиви населени места на Стария континент пред асоциацията, която иска да популяризира пътуването до атрактивни малки кътчета в Европа. Първоначално компаниите, членки на Асоциацията – смесица от туристически представителства в Европа, туроператори и авиолинии – изиграли ролята на съдии при отсяване на 41 места от 28 държави.

В крайна сметка комисия определи 30-те най-красиви, които отговарят на критериите, включително и този да не присъстват в японските медии и да не са пренаселени от туристи. 

Целта на конкурса е била създаване на по-голямо разнообразие от дестинации от цяла Европа и туристически атракции за японските туристи.

Британският в. „Телеграф“ припомня в публикация за 30-те най-красиви кътчета в Европа, че през декември 2013 г. закупилият къща в България Робърт Нурдън е написал до вестника впечатленията си от страната ни. За Копривщица той казва: „Оттук през 1876 г. започва борбата за независимост от "турско робство", а днес българите признават важното място на града в историята си. Този живописен град с къщи, наполовина направени от дърво, защитава Средна гора и е разделен от криволичещата р. Тополница и е домакин на важни музикални и фолклорни фестивали." 

Източник: http://www.economic.bg/

Пролетта идва с Февруари

Температурите следващата седмица ще достигнат 17 градуса.

Февруари идва с пролет. Очаква ни затопляне, което ще се усети по-сериозно заради ниските температури през изминалите дни. В средата на новата седмица се очаква градусите да достигнат 17 градуса, обясни по Нова тв синоптикът от БАН Анастасия Стойчева.

Тя уточни, че януари месец е нормално да има температури до минус 20 градуса. През февруари пък слънчевото греене се увеличава, което оказва съществено влияние върху времето. Освен това динамиката на атмосферните процеси се повишава. Ще има и слънце, и валежи.

Още в петък идната седмица се очаква Малък Сечко да напомни за себе си със застудяване и сняг, прогнозира синоптикът.

През февруари като цяло се очаква валежите да са близки до нормата или малко по-малки.

Източник:http://www.economic.bg/

Изкачване на връх Маккинли в Денали, Аляска / Climbers ascend Mount McKinley in Denali National Park and Preserve, Alaska

Без значение какво ще го наричаме - McKinley (официалното име на US) или Denali (традиционното име на местните хора Koyukon Athabascan и името, признато от щата Аляска) -  най-високата планина в Северна Америка, 20,320 фута над морското равнище. От гледна точка на други измервания, McKinley всъщност е по-висок от Еверест, издигащ се от тундрата в основата на повече от 17,000 вертикални стъпки до върха, 5000 фута по-висок от Еверест.
 През лятото на 2014 г., когато е направена снимката по-долу, се оказва един от най-трудните за катерене сезони.
Условията са изключително сурови и 2014 се оказва доста трудна за изкачване на връх Маккинли.

            Photo by Luke Humphrey

No matter what you call it – McKinley (the official US name) or Denali (the traditional name of the local Koyukon Athabaskan people and the name recognized by the state of Alaska) – it’s still the highest mountain in North America, at 20,320 feet above sea level, according to the National Park Service. And if that superlative wasn’t enough, consider this: In terms of base-to-peak measurements, McKinley is actually higher than Mount Everest, rising from the tundra at its base more than 17,000 vertical feet to the top, a full 5,000 feet higher than Everest’s climb from its south base.

The colossus of the Alaskan wilderness beckons many climbers every year, luring them with the formidable challenge of reaching the South Summit. And the summer of 2014, when this photo was taken, proved to be one of the most difficult Denali climbing seasons in years.


Harsh conditions meant that only about a third of those who attempted the climb in 2014 actually reached the summit. But those who made it through to the top get lifetime bragging rights for having ascended some 20,320 feet above sea level.

Hot air balloons flying during the Albuquerque International Balloon Fiesta, New Mexico

The Albuquerque International Balloon Fiesta е най-големият фестивал за балони с горещ въздух в света. Провежда се всеки октомври в Albuquerque, New Mexico, събитието изпълва въздуха с повече от 500 цветни балони.

        Photo by Blaine Harrington

The Albuquerque International Balloon Fiesta is the world’s biggest festival of hot air balloons. Taking place every October in Albuquerque, New Mexico, the event fills the air with more than 500 colorful balloons, the smell of Albuquerque’s unique and delicious cuisine, and a sense of wonder.

Пирин на 4-то място за най-красив природен парк в света

Международната издателска компания Condé Nast, известна с изданията The New Yorker, Vogue, Wire и др., постави Националния парк „Пирин“ на 4-то място в класацията си от май 2015 на най-красивите природни паркове в света, „които човек трябва да види, преди да умре“.

Начело на класацията е паркът Нортъмбърланд в Североизточна Англия.

В челната петица се подреждат още уелският природен парк Пембрукшър, който е на второ място, италианският Гран Парадизо - на трето място, и гръцкият Национален парк Олимп – на пето място.

За Пирин издателството пише на сайта си, че местността се отличава със стотиците редки растителни видове, включително такива, които виреят по каменистите склонове от Плейстоцена (между около 1,8 млн до преди 11 500 години). Пирин е най-известен с над 70-те си ледникови езера, но там също може да се види огромно разнообразие от диви животни, като вълци, мечки, бухали, кълвачи и др., се посочва на сайта на Condé Nast.

По-нататък в класацията са френският национален парк Пиренеите (6 място), норвежкият Свалбард (7), испанският Айгуес Тортес и Лаго Сан Маурисио (8), португалският Пенеда Гереш (9), Дурмитор в Черна гора (10), Комодо в Индонезия (11), Му Ко Симилан в Тайланд (12), Серенгети в Танзания (13) и Игуасу на границата между Аржентина и Бразилия (14).

Източник: http://www.economic.bg/

Приливните канали на Алдабра в близост до Сейшелските острови / Tidal channels of Aldabra Atoll near the Seychelles

Четири основни острова включва лагуната на Алдабра, вторият най-голям в света коралов рив. Разположен до източното крайбрежие на Африка, на север от Мадагаскар, Алдабра е дом на много същества, които не се срещат никъде другаде на Земята. Единствените нелетящи птици в екосистемата на Индийския океан, живеят тук. Гигантската костенурка Алдабра е една от най-големите костенурки в целия свят. Не само животните отличават това място, тук във вулканичната почва растат едни от най-редките орхидеи. На Алдабра няма естествено население, посещавано е само от учени и туристи.

             Photo by Wil Meinderts

Four main islands comprise the lagoon-border of Aldabra, the world’s second-largest coral atoll. Situated off the east coast of Africa, north of Madagascar, Aldabra is host to many creatures found nowhere else on Earth. A sub-species of the white-throated rail lives in Aldabra, the only flightless bird of its kind in the Indian Ocean ecosystem. The Aldabra giant tortoise is one of the largest tortoises anywhere, and the roughly 100,000 lumbering specimens here are some of the last remaining tortoises in this part of the world. And it’s not just the animals that distinguish Aldabra—numerous rare orchids grow in its volcanic rock and soil. Another part of what makes this atoll unique is that with the exception of visiting scientists, there are no human inhabitants on Aldabra.

Човешкото поведение и сложните взаимоотношения между хората...обясняваме ли си ги

А вие как приемате собственото си поведение, спрямо останалите!?
Разбирате ли сами себе си, давате ли самооценка на действията си, било то положителни или отрицателни такива...Замисляте ли се за последствията от всяко действие преди да го предприемете и по-важното действате ли, когато трябва или сте страничен наблюдател, който предпочита да коментира!?
Човешкото поведение и взаимоотношенията между хората са може би най-сложната формираща единица на човешката същност, което само по себе си има изключителна тежест за личната самоопределеност и начин на живот, дали ще има повече щастливи моменти в него или ще допускаме да ни завладяват често депресивно поведение, докато в даден момент не стане нормалното ни ежедневно състояние. В крайна сметка всичко опира до личната нагласа и борбеност на отделния индивид, ако ние самите сме в хармония със себе си, доволни сме и се чувстваме пълноценни от нас самите, от постиженията и успехите си, тогава това ще рефлектира на нашата душевна пълнота, което пък от своя страна води до пълноценно общуване, лишено от комплекси общуване с околния свят. Именно това общуване с положителна нагласа е комуникационният процес, от който всеки човек се нужда е, за да има пълноценни социални взаимоотношения със заобикалящите го хора.

Личната ви нагласа до голяма степен определя, както вас самите, така и личните ви взаимоотношения.

Живейте, без да претендирате.
Обичайте без да изисквате.
Изслушвайте без да атакувате.
Дискутирайте без да обиждате.

Спираща дъха гледка от Северна Ирландия / Carrick-a-Rede rope bridge near Ballintoy, Northern Ireland

Ако посетите село Ballintoy в Северна Ирландия несъмнено ще трябва да се разходите по въжения мост, който свързва покрайнините на селото с малък остров - Carrick-а-Rede, на по-малко от 70 фута от морето. Построен преди 350 години от местните жители, които ловят сьомга от острова.

През 1970 г., имало само едно въжен парапет на моста, а повечето от дървените летви са паднали сами. Днес мостът е построен от здрави материали и е колкото се може по-стабилен, но все пак е въжен мост и не е за хора със слаби сърца...Вие бихте ли минали по него? :)

            Photo by Chris Hill

If you visit the village of Ballintoy in Northern Ireland, chances are you’ll brave the walk across the rope bridge that connects the mainland just outside the village to Carrick-a-Rede, a small island less than 70 feet offshore. Local lore says the first bridge was built 350 years ago by locals who fished for salmon from the island.


During the 1970s, there was just one rope handrail on the bridge, and some of the wooden slats had fallen through. Today, the newest version of the bridge uses wires for the suspension and Douglas fir for the slats. Still, with a 98-foot drop, a stroll across the rope bridge isn’t for the faint of heart.

Полярна мечка в Аляска / Polar bear on a barrier island in the Beaufort Sea, Arctic National Wildlife Refuge, Alaska

През зимата, голяма част от море Бофорт замръзва, което осигурява повече ловна територия за полярните мечки, които живеят в Arctic National Wildlife Refuge (ANWR). Очевидно е, че мечока на снимката по-долу е  задрямал.  Ако сте алфа хищник в околността и за вас не би било проблем да подремнете на открито, без да се притеснявате, че някой ще ви обезпокои.
The Arctic National Wildlife Refuge е създаден през 1960 г., обхваща повече от 19 милиона акра недокосната дива природа в североизточна Аляска. От 1977 г., петролните компании предизвикаха полемика чрез лобиране за разрешение да се търси нефт в крайбрежната равнина на района, тясна ивица между планините на Brooks Range и Северния ледовит океан. Районът се очаква да осигури повече от 10 милиарда барела петрол. Противниците на добиването казват, че това ще застраши земята и животните в рамките на границите ANWR.
Районът е местообитание за около 250 вида бозайници, птици, и риби. 

         Photo by Patrick Endres
In winter, portions of the Beaufort Sea freeze up, providing more hunting territory for polar bears that live in the Arctic National Wildlife Refuge (ANWR). Apparently, it’s pretty good napping territory, too. If you’re the alpha predator in town, it’s your prerogative to nap out in the open, especially today, on International Polar Bear Day.

The Arctic National Wildlife Refuge, established in 1960, spans more than 19 million acres of untouched wilderness in the northeast corner of Alaska. Since 1977, oil companies have sparked controversy by lobbying for permission to drill in the area’s coastal plain, a narrow strip between the mountains of the Brooks Range and the Arctic Ocean. The area is estimated to hold more than 10 billion barrels of oil. Opponents of drilling say it would threaten the land and animals within ANWR’s boundaries.


No roads lead into the ANWR region, and no roads connect the few Inuit settlements within. That means it’s still a pristine habitat for roughly 250 species of mammals, birds, and fish. The dozens of mammal species who call the refuge home include Dall sheep, wolves, muskox, brown bears, and, of course, polar bears. Within the refuge area, some 1,500 of the world’s 20,000-25,000 polar bears range (and nap).

Warwick Long Bay, Bermuda

На около 650 мили източно от крайбрежието на Каролина се намира Бермуда, тропически рай, където някога е имало ледников период. Много от посетителите, търсещи слънце и сърф идват в региона Great Sound на западните брегове на Бермуда, където Warwick Parish предлага някои от най-добрите плажове на островите, включително Warwick Long Bay Beach.

        SIME/eStock Photo

About 650 miles east of the Carolina coast lies Bermuda, a tropical getaway where no frost or freeze has ever been recorded. Many visitors seeking sun and surf come to the Great Sound region of Bermuda’s western shores, where Warwick Parish provides some of the islands’ best beaches, including Warwick Long Bay Beach, seen here.

Как дърветата лекуват хората? / How trees treated people?

Целебните свойства на дърветата вече са научно потвърдени.
Учени от Центъра CREAL в Барселона доказват, че децата израснали в благоприятни екологични условия – сред повече зеленина, се радват на по-добра памет, а вниманието и концентрацията им са по-силни от тези на останалите деца.

Наскоро канадски учени провели следния експеримент – те преброили дърветата на територията на Голямо Торонто /включващо в себе си Торонто и още четири съседни окръга/, после съпоставили техния брой с числеността на населението и анализирали здравословното състояние на всеки от живеещите там. Резултатите показали, че хората обитаващи места, богато залесени с дървета, са по-здрави и неподатливи на заболявания и много рядко търсят медицинска помощ.
„Хората доста пренебрежително се отнасят към преимуществата и даровете на околната среда – споделя професорът по психология на Чикагския университет Марк Г. Бергман, който е непосредствен участник в изследването. Моята мисия е посветена на връзката и влиянието на околната среда върху мозъка и поведението на хората".

По материал на Nat-Geo.Ru
Снимка ~ creepypasta.wikia.com

Maroon Lake and the Maroon Bells peaks, Colorado

Есенното равноденствие в Колорадо. Нека погледнем целия Maroon Lake Колорадо при върховете на Maroon Bells забулени в облаци. Двете планини, включващи Maroon Bells - Maroon Peak и North Maroon Peak-  едни от планините по-високи от 14,000 фута.

                                                                       Video by Inge Johnsson

The autumnal equinox is upon us, and fall has begun. To celebrate, let’s gaze across Colorado’s Maroon Lake at the cloud-shrouded peaks of the Maroon Bells. The two mountains comprising the Maroon Bells – Maroon Peak and North Maroon Peak – are “fourteeners,” members of the class of mountains higher than 14,000 feet.

But don’t grab your climbing gear yet: The US Forest Service calls the Maroon Bells the “Deadly Bells.” For unlike other mountains in the Rockies, which are granite and limestone, both Maroon peaks are hardened mudstone. It’s less stable and can fracture easily, causing hazardous downsloping of loose rock. And it’s that mudstone that inspired the mountains’ colorful names. 

Медитация: фокусирането на вниманието променя мозъка / MEDITATION: Focus alter brain

Психологът Улрих От е водещ изследовател в областта на медитацията в Германия. В Университета Гийсен той проучва въпроса защо медитацията подобрява умственото здраве. Неговото кредо: Концентрация не само засилва имунната система, а и носи повече удовлетворение от живота – и дори може да ни спести автомобилно гориво.

Бягство от ежедневието: Медитиращите редовно са не само по-спокойни, но и по-здрави

Чакане? Подобно губене на време Улрих От е изхвърлил от живота си: „Вместо да се ядосвам на хората, че не идват навреме, аз си казвам: Колко хубаво, че получавам като подарък моменти за размисъл, които изобщо не са влизали в плановете ми." „Рефрейминг" (от англ.: „преформулиране") нарича Улрих От нещо подобно – да погледнеш нещата от нов и различен ъгъл. Тази вътрешна промяна на позицията превръща сивото ежедневие в опознавателно пътешествие и разведрява обстановката. При него самия рефреймингът изглежда функционира. Психологът е уравновесен, погледът му е закачлив. „И когато закъснелите се появят, аз съм спокоен и се радвам на срещата с тях."

В Института Bender за неврообразни изследвания към Университета Гийсен От изследва случващото се в мозъка по време на медитация. Защо вглъбяването в себе си помага при страх, стрес и болка? Кои региони на мозъка се активират по време на мистичните преживявания? Подлежат ли въобще подобни промени в съзнанието на научно изследване? Да, твърди От: Мистиката е приложна невронаука, просто нейните теории досега не са конкретно формулирани. Методите на йога-специалисти, дервиши и монаси-отшелници напълно се припокриват с тези на западния учен. И за едните, и за другите е в сила следният принцип: „Хипотеза, методи, резултати", защото мистиката не се основава на вяра, а на опит.

Ефективни тренировки на мозъка

Отделно от мистиката при медитацията основно става въпрос за концентрация върху непосредственото настояще – и това оказва невероятно влияние: Който редовно концентрира вниманието си върху ТУК и СЕГА, казва От, той дългосрочно променя „архитектурата на своя мозък". Тъй като всяка дейност активира определени региони в мозъка, то колкото по-често се повтаря една дейност, толкова по-силно се развиват съответните мозъчни структури. Човешкият мозък е органът, който подлежи на тренировка, а вниманието – инструментът, чрез който това се постига.

Американски учени също се посвещават на вътрешното вглъбяване. Сара Лазар, психолог в Харвард и пионер в САЩ по въпросите на изследване на медитацията, провежда експеримент с 20 редовно медитиращи участници и установява, че мозъчната им кора е с до 5% по-дебела от тази на немедитиращите участници. Освен това при тях ареалите на мозъка, отговарящи за вниманието и сетивните възприятия, демонстрират повишена синаптична пластичност. Най-ясно тези промени се виждат при медитиращи от по-дълго време, от което От заключава, че „редовната медитация възпрепятства изтъняването на мозъчната кора с напредване на възрастта".

Своите собствени упражнения по медитация От предпочита да извършва в колата. Той живее със семейството си в близост до гората в едно от предградията на Вийсбаден и всеки ден пътува в продължение на час до офиса си в университета. Докато пътува, той използва времето за духовни упражнения, които той самият нарича „концентрирано каране по пътя".

Всичко започва с позицията на тялото. Когато усети, че се напряга, той се концентрира върху напрежението в рамената и се освобождава от него, като издиша дълбоко. Това не само подобрява качеството на управление на автомобила, но и се пести гориво, смята От: При внимателно, спокойно каране моят дизелов автомобил има разход 5 л. на 100 км. Когато карам, докато съм ядосан, разходът стига до 6,5 л."

Медитиращият възприема себе си и околния свят по различен начин

В Германия От усеща липсата на, както той самият се изразява, духовното измерение на ежедневието. При други народи, където религията играе доста по-значителна роля, това е нещо, което се разбира от само себе си. Той самият се докосва до това измерение в началото на 90-те години по време на обучението си за преподавател по йога. В продължение на 2 години тогавашният студент по психология тренира в центъра Mahindra-Yoga във Франкфурт на Майн. Той не възприема себе си като мистик, въпреки това майсторът му по йога е оставил значителен отпечатък върху неговото развитие: „Той беше първият, който ме срещна с едно друго състояние на съществуването." Понякога От звучи като езотерик, всъщност обаче търси научни критерии.

Суверенност при управлението на емоции

Медитацията служи не само за просветление, казва От. И без подобни гранични усещания упражненията за концентрация насърчават духовното здраве, показват проведените от психолога изследвания. Заедно с екипа си в университета в Гийсен той проследява основно тренировъчните упражнения за вглъбяване. Участниците в експеримента насочват цялото си внимание върху спонтанно възникващи усещания и се учат на благоразположение при срещата си с тези чувства. В началото възприятията неизбежно се отклоняват към спомени и размишления. Накрая обаче нещо се променя: Медитиращият възприема себе си и заобикалящия го свят по нов начин. Тялото става по-чувствително на външни дразнения, а емоциите подлежат на суверенен контрол от страна на своя притежател.

Подобни феномени се изследват в университети в цял свят. Проучвания показват, че медитацията може да има благотворен ефект при лечение на страхове, хроничен стрес и болки. „При депресии повторната им поява се ограничава с до 50%", съобщава От. Изглежда медитацията е от полза и за имунната система: „Учени предполагат, че това се постига посредством обща позитивна нагласа към заобикалящата среда. Приятните усещания активират центровете в лявото мозъчно полукълбо – това показват измервания на мозъчните вълни чрез електроенцефалография. Наблюдава се поразителна връзка между активността в лявото мозъчно полукълбо и подобрената имунна реакция."

Удължено време за реакция

Остава обаче въпросът защо концентрацията е толкова ефективна. От дава следното обяснение: При нормални обстоятелства човек реагира непосредствено на дадено дразнение. Който се намира в задръстване например, се ядосва. Вниманието обаче се промъква като един вид буфер между дразнението и реакцията. Създава се времеви интервал, който помага за разхлабване на отработения вече модел за реакция и за неговата промяна впоследствие. „Така вече не сме подвластни подобно на роботите на определени събития, а като разумни същества можем да реагираме премерено на дадена ситуация."

Подобно присъствие в настоящето не е типично за нашите култури. „Ежедневието ни често е тичане напред-назад между машинално извършване на определени задачи и пасивно разсейване, например пред телевизора", казва От. „За да се откъснем от тази полуавтоматичност и да се впуснем в спонтанността в будно състояние, се изискват усилия."

Тези усилия обаче си заслужават. „Духовността може да бъде възприемана като ресурс за регенерация и постигане на уравновесеност". Обратно на това в духовната абстиненция той вижда риск за здравето. В Германия между 10 и 15% от населението се възприемат като „духовни личности" или „духовни търсачи на смисъла на живота", показват резултатите от анкета, проведена през 2006.

От обаче в достатъчна степен е и учен, за да знае, че медитацията не е патентована рецепта за щастлив живот. Духовността има дискретно влияние и по-скоро служи като фон: „Най-вече на онези хора, които ежедневно са изложени на конкуренцията между своите и чуждите постижения, медитацията може да помогне да гледат на живота с повече доброжелателност, любов и хумор."

Източник ~ www.stern.de

Снимкa ~ shivatreeyoga.com, reddit.com

От Индия с любов / From India with love

Руският фотограф Мурад Осман стана популярен, след като публикува кадрите със своята приятелка, която позира в гръб към обектива в красиво пътешествие около света. Техните последни серии са от красивата Индия, а история "в гръб" продължава с пълен успех.
"По време на първото ни пътешествие, Мурад бе напълно обсебен от снимането и нищо друго не беше в състояние да привлече вниманието му. Аз реших да му покажа част от стария град, в който се разхождахме, хванах го за ръка и го поведох по малките улички. А той, както вече на всички е ясно, не спря да снима – дори тогава, когато го влачех за ръка", споделя приятелката му Наталия Закарова. Днес двойката-пътешественици е сгодена - в очакване сме на техните снимки от сватбата. Дали булката отново ще влачи младоженеца за ръка?

              Източник и снимки: Bored Panda

Защо дисциплината е по-важна от мотивацията / Why discipline is more important than motivation

Авторът на блога Wisdomination - Збинек Драб, споделя любопитна гледна точка относно това, защо дисциплината е по-важна от мотивацията.

Съществуват два основни метода, които могат да ви заставят да действате:• първи – най-популярен и съкрушително-грешен – да опитате да се мотивирате• втори – по-малко известен и правилен избор – да развиете своята дисциплина

Това е една от онези ситуации, когато приемането на първия или втория подход водят до по-добър резултат. Къде е разликата и кой вариант работи по-успешно?

Мотивацията, най-общо казано, е основана на погрешното предположение, че за извършването на дадена задача е нужно конкретно умствено или емоционално състояние, готовност. И това е напълно погрешно разбиране.

Дисциплината, напротив, тя отделя действието от настроенията и чувствата, и по този начин заобикаля проблема. Резултатите са изумителни.
Нагласата за успешно изпълнение на задачите води до вътрешно състояние, което ни кара хронически да отлагаме необходимостта от пристъпване към реализация на целите.
Казано с прости думи – за да започнете тренировка, не е нужно да чакате мига, в който ще бъдете в олимпийска форма. Напротив – тренирайте, за да достигнете такава форма.
Ако действията са обусловени от чувствата, очакването на вярната настройка се превръща в особено коварна форма на отлагане. Ако вие очаквате онзи момент, когато ще почувствате, че сте готов да направите нещо, свършено е с вас. Именно тогава започват да се обаждат гласовете на отлагането и съмнението.
В своята същност, стремежът към мотивация – това е инфантилната настойчива фантазия за това, че е нужно да правим само това, за което сме се настроили. Проблемът се оформя по следния начин – "Как да се настроя да направя онова, което моя мозък вече е решил да прави?".
Правилният въпрос звучи така – "Как да призная, че моите чувства са несъществени и да започна да правя нещата, които съзнателно бих искал да правя?". Уловката е в това, да прекъснем връзката между своите действия и чувства, и да правим това, което е нужно. Преодолеете ли това състояние с воля, вие ще се почувствате много по-уверени и енергични впоследствие.
Мотивацията е неправилен път. Това погрешно ограничение е главна причина много хора от развитите страни просто да си седят на задника, да играят до главозамайване на Xbox и да мастурбират, вместо да станат и да свършат нещо полезно.

Вярата в мотивацията е следствие на психологически проблеми.
Защото реалният живот в реалния свят понякога изисква от хората да правят неща, които ничий здрав разум не възприема с ентусиазъм, а мотивацията се натъква на непреодолимо препятствие в опит да предизвика ентусиазъм към нещо, което обективно не го заслужава.
Опитът да се поддържа ентусиазъм към принципно скучни и убийствени действия е форма на преднамерено нанасяне на психологическа вреда на самите нас, вид доброволно безумие – "Така харесвам тия таблици, които правя от сутрин до вечер с годишни отчети, така обичам своята работа!". освен ако наистина не обичате така страстно своята работа, повтарянето на подобна мантра, за да се мотивирате е пълно безумие.
Ето един по-добър сценарий – съхранете здравата си мисъл, която за съжаление
често неправилно е тълкувана като морален неуспех или падение – "Аз не обичам своята безцелна работа, която ме кара да стоя затрупан със сметки и бумаги по цял ден", "Много ми се ще да отслабна, ама не мога да спра да ям баници, явно просто нямам воля", "Нужно ми е да си купя още една книга за мотивацията" – ама наистина ли?!
Мотивацията има крехък срок на годност, зависима е от настроенията, нужно е постоянно да я подхранвате. Мотивацията е подобна на дръжка, която трябва постоянно да натискате с ръка, за да увеличавате натиска. В най-добрия случай тя съхранява и преобразува енергията за конкретна цел. Има ситуации, когато това е правилния подход – идва олимпийското съревнование и побягвате от затвора.
Но това е непостоянна основа за обичайните ежедневни дейности и не помага за достигането на дългосрочни резултати.

Дисциплината е моторът, който веднъж задействан, постоянно зарежда вашата система с енергия.
Продуктивността не разчита на психични състояния. За постигането на последователни дългосрочни резултати, дисциплината превъзхожда мотивацията. Дисциплината е система, а мотивацията – цел. Първото е постоянно, второто – мимолетно. Вие избирате.

По материал на AdMe.ru
Снимка: kathleenjshields.com

Остров Janitzio в езерото Patzcuaro, Мексико / Island of Janitzio in Lake Pátzcuaro, Mexico

В южната част на езерото Patzcuaro в щата Мичоакан, Мексико се намира малкия остров Janitzio. Посетителите отдавна са привлечени от уникалните особености на острова, включително прочутите "пеперудени" рибари, чиито мрежи за риболов и техники са толкова емблематични, че те някога са били на гърба на монетата от  50 песо. Името Janitzio означава "когато вали." Макар че, да бъдем честни -  тук климатът е доста сух през по-голямата част от годината.

          Photo by Brian Overcast

In the southern portion of Lake Pátzcuaro in the state of Michoacán, Mexico, sits the little island of Janitzio. Visitors have long been drawn to the island's many unique features, including its famous “butterfly fishermen” whose fishing nets and techniques are so iconic, they were once featured on the back of the 50-peso note. As the fog in our image might suggest, the name Janitzio means “where it rains.” Though, to be fair, the climate here is fairly dry most of the year.

Белка (известна още като хермелин) в планината Юра, Франция / Stoat (aka ermine) in the Jura Mountains, France

През зимата, белката има бяла козина, която действа като камуфлаж в снега. Някои я наричат белокоса белка или хермелин. Разбира се, това е едно и също създание, което на пролет сменя козината си с кафява. Белките са очарователни, но също така и много добри ловци. Обичат да ловуват зайци.

              Photo by Biosphoto/SuperStock

In winter, the stoat sports white fur that acts as camouflage in the snow. It can go by a seasonal name as well: Some refer to the white-haired stoat as an ermine. Of course, it’s the same critter who will lose that white fur once spring arrives, and replace it with a brown topcoat and cream-colored fur on its underside. And as adorable as this foot-long fuzzy is when peering from a snow drift, know that the stoat is a skilled hunter-its dietary staple of choice is rabbit.

Как да направим уикенда си по-вълнуващ? / How to make the weekend more exciting?

Уикендът е най-сладкият завършек на седмицата. Ако му придадем и интересен привкус, със сигурност ще се превърне в едно необикновено преживяване. 

Тази седмицата синоптиците ни зарадваха с оптимистична прогноза за почивните дни – слънцето ще ни се усмихва и в събота и в неделя, така че имаме всички предпоставки да направим уикенда си слънчев и незабравим!

1. Какво ще кажете за едно вълнуващо фото-приключение... и то в Копривщица? Един необикновен български град, в който колкото и пъти ходим, винаги ни е хубаво да се връщаме... Въоръжете се с фотоапарата и се разходете по калдъръмените улички сред красивите цветни къщи, старите каменни чешми и пъстрите магазинчета за сувенири... При такава атмосфера хубавите снимки са гарантирани! Останете поне една вечер, за да усетите духа на Копривщица. Градчето предлага многобройни автентични механи, ухаещи на вкусни гозби и уютни хотелчета, които така умело пресъздават специалната атмосфера на Копривщица. След всичко това, не се чудете много... грабвайте фотоапарата, палете колата и газ към Копривщица - заслужава си човек да се зареди с един такъв уикенд.

          Копривщица

2. Хайде на разходка в зоопарка! Отидете дружно цялото семейство – зоопаркът винаги е бил забавление за малки и големи. Освен, че за малчуганите ще бъде огромна радост да си пообщуват с животинките отблизо, за вас ще бъде чудесен повод да се забавлявате заедно с тях и да се откъснете за миг от ежедневието.

3. Изненадайте любимите си хора с поредното кулинарно изкушение. 

4. Ден без компютър – знаем, че е трудно, дори за някои немислимо... но се оптитайте поне един ден през уикенда да не вкючвате компютъра. В крайна сметка и той и вие имате нужда от почивка. Излезте с приятели, с които не сте се виждали отдавна, пробвайте някое ново заведение, купете си нова интересна книга - алтернативите на включения компютър са много.

Е, дали ще се вслушате в някоя от нашите идеи или ще ви хрумне нещо друго, само от вас зависи да направите почивните си дни слънчеви и незбравими. Можете да оставите като коментар вашите идея за по-вълнуващ уикенд. Усмихнат уикенд, приятели ;-))

Статията е изготвена със съдействието на http://myplanet.bg/

Водопадът Нума в Национален парк Kootenay, Британска Колумбия, Канада / Numa Falls in Kootenay National Park, British Columbia, Canada

Вклинена в Югозападния район на канадските Скалисти планини, 543 квадратни мили от дивата природа на Национален парк Kootenay предлагат разнообразие от екосистеми за приключенски изследователи. С Национален парк Банф и долината Уиндърмиър наблизо, Kootenay понякога е просто като живописна гледка от магистралата.
В природния парк има природни чудеса като Rocky Mountain, реки като Вермилиън, която тече през долината Vermillion, тя дълбае в неравен терен, създава буйните води на  водопад Нума.

             Photo by R.Classen

Wedged into the southwest region of the Canadian Rockies, Kootenay National Park’s 543 square miles of wilderness provides a variety of mountain ecosystems for adventurous explorers. With Banff National Park and the Windermere Valley nearby, Kootenay is sometimes passed over as merely the scenic view from the highway.


But for those in the know, Kootenay’s natural wonders include cactus-studded landscapes in the Rocky Mountain Trench and icy glacial rivers such as the Vermillion, seen here. As the Vermillion flows through the Vermillion Valley, it carves into the rugged terrain, creating the brisk waters of Numa Falls.

Влиянието на кафето върху тялото ни / The impact of coffee on our body

Оказва се, кафето е по-скоро здравословен навик, отколкото опасен порок. Мненията са много и различни, но все пак кафето е част от нашето ежедневие и доказателствата за неговия положителен ефект върху тялото ни не спират да се появяват. Специалисти съветват обаче, да не се прекалява с консумацията. Нормалния дневен прием е от 2 до 4 чаши, в зависимост от човека. Нашата ежедневна чаша кафе се отразява на тялото ни много повече, отколкото предполагаме.Кафето ни събужда и зарежда с добро настроение, освен това химичният му състав оказва влияе на всичко в нашия организъм – от очите и белите ни дробове до червата и интелекта ни. Нека разберем как се случва това...

             Том Ханкс и Хали Бери / Tom Hanks and Halle Berry

5 минути:

Съединенията в кафето стартират незабавно процеса по изхвърляне на отпадъците в тялото, карайки ни да се забързаме към тоалетната – понякога дори само пет минути след първата глътка.

Затова е добре да пием кафе след хранене. То ускорява храносмилането като стимулира концентрацията на киселини в стомаха. Пиенето на празен стомах обаче може да раздразни лигавицата на червата, което води до дискомфорт и подуване на корема.

Кафето отваря дробовете ни, правейки дишането по-лесно, и леко повишава кръвното налягане, водейки до забавяне на сърцето (въпреки че ако пием твърде много, ще забележим обратния ефект).

Също така веднага ще усетим прилив на енергия, но само за около три часа преди ефектът да отслабне. Това е така, защото кофеинът всъщност не ни прави по-енергични, той просто ни кара да не усещаме умората. Така че, освен ако човек не е добре отпочинал, скоро отново ще започне да се чувства уморен.

20 минути:

В рамките на половин час на изпиване на чашата, нашият интелект получава тласък, тъй като кофеинът повишава концентрацията и изостря зрението. Ефект, подобен на този от прилива на адреналин.

Кофеинът е стимулант и 20 минути след изпиване на кафето започваме да се чувстваме по-бдителни и с повишена концентрация в работата. Според скорошно проучване кафето може да подобри паметта до 24 часа след консумация. Това може да не изглежда дълго, но повечето спомени от наученото се губят през първите няколко часа.

1 до 12 часа:

Настроението ни се повдига в рамките на първия час. По думите на учените, един час след пиене на кафе е налице намаляване на нивата на тревожност и засилено усещане за удовлетворение.

При хората, пиещи кафе редовно, рискът от депресия е по-малък. Прекомерната консумация обаче може да предизвика тревожност и безпокойство.

Нашето еспресо е по-мощно, отколкото можем да си представим. Кофеинът се абсорбира в рамките на 20 минути и остава в кръвоносната ни система повече от 12 часа. Умереният прием ни гарантира само положителните ефекти от кафето.

Статията е изготвена със съдействието на http://espressimo.bg/

Национален парк Йосемити, Калифорния / Yosemite National Park, California

Създаден преди 125 години и днес, Национален парк Йосемити е считан за един от най-забележителните природни паркове в Съединените щати. Над 3,7 милиона души посещават Йосемити всяка година. Президента Линкълн първия разрешил някаква защита за местността през 1864 г. Създаден е национален парк 26 години по-късно със защита за много по-голяма площ.

Днес 747,956 дка Национален парк Йосемити  е дом на повече от хиляда вида растения и стотици видове диви животни. Известен обитател е черната мечка. И когато хората влизат в местообитанията на мечката, често настъпват проблеми. Всяка година се маркират около 30 мечки, така че Рейнджърите да могат да ги следят и да се избягват опасните срещи с туристите.

               Photo by James O'Neil

Established 125 years ago today, Yosemite National Park is widely considered one of the most spectacular natural places in the United States. Over 3.7 million people visit Yosemite each year, and most spend the bulk of their time here in the Yosemite Valley, but the park extends well beyond to the surrounding mountains and forests. President Abraham Lincoln first authorized some protection for Yosemite in 1864. The establishment of the national park 26 years later offered broader protection for a much larger area and also provided a template for the very idea of a national park system.

Today, nearly 95 percent of Yosemite National Park’s 747,956 acres is designated wilderness, and is home to over a thousand plant species and hundreds of wildlife species. One famous-even infamous-park resident is the black bear. And when humans enter the bear’s habitat, trouble often ensues. Today, about 30 bears each year are captured and tagged so that rangers can track them and avoid potentially dangerous encounters.

Колко вода да изпиете преди да се нахраните и какви биха били ползите от това

Водата има основно влияние върху организма, както знаем всички. Наскоро проведено изследване показва, че консумацията на половин литър вода преди хранене има благоприятен ефект върху лесното сваляне на излишни килограми, твърдят от "Дейли мейл".

Изследването било проведено с помощта на 84 доброволци, чието състояние било следено в продължение на 3 месеца. Доброволците били разделени на две групи. Първата, от които трябвало да пие обикновена вода 30 минути преди хранене, а втората група не правели това. Първата група смъкнала с 1,3кг. повече от втората. Най-добър резултат имали хората, които пиели вода преди всяко свое хранене - 4,3кг, а хората, които не пиели вода преди хранене или го правели само веднъж - 800гр.
Експертите съветват, че, ако този метод бъде съчетан с физическа активност и здравословно хранене, ефектът би бил чудесен и в пъти по-голям от проведеното изследване.

Жп линия в планината Харц, Германия / The Brocken Railway line in the Harz mountain range of Germany

Има три железопътни линии в планината Харц. Районът, в който се намират някога е бил част от Източна Германия. Линията Brocken минава през Национален парк Харц, където е запазена дивата природа на Харц. ЖП линиите се ползват, както за транспортни нужди, така и като туристическа атракция. И защо не? Колко често се возите на влак с парен локомотив по живописните европейски планини?

            Photo by Rudi Sebastian

Narrow Gauge system in the central German region that was once part of East Germany. The Brocken line winds through Harz National Park, a preserved wilderness in the Harz Mountains. Riders use the Harz Narrow Gauge system—which employs many 1950s-era steam engines—for conventional transportation needs, but the line is also a popular tourist attraction. And why not? How often do we get to ride a steam train through picturesque European mountains?

Бамбукова гора, Киото, Япония / Sagano Bamboo Forest, Arashiyama, Kyoto, Japan

Точно зад западния край на Киото, Япония, се намира и район на Arashiyama. Районът е известен с красива природа и забележителности, включително Sagano Bamboo Forest. Една разходка по пътеките на гората не е само визуално лечение за сетивата, наслада за ушите. Вятърът духа през гората, създава отличителен звук, който често е един от най-запомнящите се аспекти на гората.

Just beyond the western edge of Kyoto, Japan, lies the district of Arashiyama. The area is well known for beautiful nature scenery and attractions, including the Sagano Bamboo Forest. A walk along the paths of the forest is not just a visual treat-with daylight filtering through the thousands of green bamboo trunks-but a delight for the ears as well. As the wind blows through the forest, it creates a distinctive sound that is often cited as one of the most memorable aspects of the forest.

6 начина да се спасите от стреса

Техниките за релаксиране са много полезни в дните, когато стресът е повече от поносимото. Дори и да разполагате само с пет свободни минутки, пробвайте с някой от долузиброените методи за почивка и ще се уверите, че наистина помагат.

Поемете си дълбоко дъх

Вероятно сте чували, че този трик помага и това е така, защото наистина има ефект. Винаги, когато се почувствате изнервени или под стрес, поемете си дълбоко дъх и бройте до 10. Така ще си спомните, че всъщност сте добре и ще се успокоите моментално. Можете дори да си откраднете още минутка-две за медитация или просто да си прочистите ума от негативните мисли.

Прегърнете някого

Прегръдката на бебе или малко дете е един от най-сладките начини да намалите стреса. Ако нямате свои деца, тогава прегърнете близък приятел или роднина. Изследванията доказват, че при прегръдка напрежението моментално намалява или направо изчезва. Възползвайте се. 

Отидете на масаж

Ако разполагате с 30 минути до час свободно време, отидете на масаж. Заслужава си! Има места, на които предлагат тази релаксираща процедура с продължителност само 20 минути, така че можете да отидете дори и в обедната си почивка. Ако не - отделете си ден или вечер за малко глезене. 

Запалете ароматна свещ

Да, точно така - изберете свещ с аромат или от етерични масла. Приятните миризми успокояват мозъка, затова изберете такава, която наистина харесвате - за да сте сигурни в ефекта. Сред най-приятните аромати са лавандула, лимон, портокалов цвят, ванилия или мента.

Целувка за любимия

Знаете ли, че един от най-ефективните и бързи начини да се справите със стреса, е целувката? Целувката буквално ти взима дъха, оставяйките неспособен да се концентрираш върху друго, освен върху самата нея. Страхотен начин е да спрете за момент и да осъзнаете, че няма нужда да се опитвате да разрешите всичките си проблеми наведнъж.

Слушайте музика

Музиката влияе много на емоциите ни. Може да възстанови силите ни, да е анти-стрес метод, да ни успокои, ядоса или да отпусне душата. Може да ни накара да се смеем или да плачем, затова - пускайте си любимите парчета винаги, когато се почувствате изнервени.

"Погледнете дълбоко в природата, и тогава вие ще разберете всичко по-добре."

 - Алберт Айнщайн

"Look deep into nature, and then you will understand everything better." 

- Albert Einstein