Еко ананаси спасяват океана

Проектът е в Сингапур и има за цел да напомня на хората чудовищното състоянието на флората и фауната.

Какво да правим с всички отпадъци, които плуват в океана? Разбира се, можем да направим нещо различно! Това например реши архитектурно бюро Spark и създаде проект за огромни колиби на брега на Сингапур.
Разноцветни къщички, наподобяващи ананаси, скоро ще залеят East Coast Park в Сингапур. Направени от рециклирана пластмаса.

Благодарение на тях не само значително ще се подобри състоянието на водата, но също така и се намаляват разходите за строителство. Бюрото не за първи път се ангажирани в подобни дейности.
От много години те успешно създават красиви и необичайни предмети от боклук. Основната задача, която си поставят архитектите - да напомнят на хората чудовищното състоянието на флората и фауната. За 1 година от такива отпадъци умират над един милион чайки и около 100 хиляди морски бозайници.

Постройките, монтирани на дълги греди, имат необичайна кръгла форма, наподобяваща пирамида. В този проект, дизайнерите са се постарали да съединят традиционните плажни постройки и типичните тропически жилища. Чрез стоманена стълба ще може да се влиза вътре в "ананаса".

Ако темата не спира до тук. Spark планират да предоставят на гостите необходимата информация за състоянието на океанската среда. Представителите на проекра също вярват, че рециклираната пластмаса е изключително функционален материал, от който можете да създаде не само архитектурния структура, но също така и основни битови предмети.

Източник: http://www.economic.bg/

Поклон пред величието на Апостола!

143 - Години от обесването на Васил Левски 
Поклон пред величието на Апостола! 

"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата."

Една легенда за България

Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.

Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

Белоградчишките скали покриват площ от 50 km² в западната част на Стара планина. Те се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток.

Фалковска група
На изток е Фалковската група, в която се включват:
Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък
Боров камък

Централна група
Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:
Мислен камък
Конникът
Мадоната
Дервишът
Метохът
Ученичката
Овчарчето
Адам и Ева
Велкова глава
Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
Гъбите
Мечката
Лъвът
Камилата
Монасите

Збеговска група
Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:
Близнаците
Магаза
Борич
Еркуприя
Други групи[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.

Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.

Геология
Много фантастични скални фигури и малки долини със стръмни вертикални склонове са се оформяли в продължение на стотици милиони години в резултат на ерозия, денудация, растеж на мъхове и лишеи и други природни фактори.

Образуването на Белоградчишките скали започва през пермския период преди около 230 милиона години, в края на тектонския цикъл, създал Стара планина и повдигнал региона около Белоградчик.


По-късно през периода триас регионът става дъно на плитко море. По същото време разрушаването на палеозойски скални формации оставило огромни количества чакъл, пясък и глина, които били складирани от реките в басейна на морето. Утайката се натрупвала и постепенно образувала плътни дебели образувания, които с течение на времето, повлияни от силата на водата, ставали добре закръглени и компактни.

Туризъм
Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.

English:
The Belogradchik Rocks are a group of strange shaped sandstone and conglomerate rock formations located on the western slopes of the Balkan Mountains (Stara Planina) near the town of Belogradchik in northwest Bulgaria. The rocks vary in color from primarily red to yellow; some of the rocks reach up to 200 m in height. Many rocks have fantastic shapes and are associated with interesting legends. They are often named for people or objects they are thought to resemble. The Belogradchik Rocks have been declared a Natural Landmark by the Bulgarian government and are a major tourist attraction in the region.
The Belogradchik Rocks are a major tourist destination in northwest Bulgaria, along with the town of Belogradchik and the Belogradchik Fortress, which incorporates the rocks as part of its natural defense, and the nearby Magura Cave, situated near the village of Rabisha. Another tourist attraction in the area is the Baba Vida medieval fortress in the nearby town of Vidin on the Danube river.

The Bulgarian Committee of the Natural Environment declared the rocks as a natural monument in 1949, and the rocks were listed in the Bulgarian National Register of Natural Landmarks in 1987.

In 1984, the Belogradchik Rocks and the Magura Cave were both placed on the Tentative List of places to be named to the UNESCO World Heritage Site list.[4] The Belogradchik Rocks are under consideration as a Geopark in the European Geoparks Network and the UNESCO Global Geoparks Network.


In September 2008, Belogradchik was named as one of twenty finalists by the European Commission as a “European Destination of Excellence.” In January 2009, the Belogradchik Rocks were named as Bulgaria’s nomination in the campaign for the New 7 Wonders of Nature.

До 7 г. се очаква добив на злато от Брезник

Концесионерът "Трейс рисорсиз" трябва да инвестира 120 млн. лева.
В срок до 6-7 години може да се очаква добив на злато от находището "Мини камък" край Брезник. 

Най-новото златодобивно дружество в страната - „Трейс рисорсиз", което е част от групата на „Асарел - Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди. 
До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до 6-7 години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв., съобщава „Капитал".
Прекият собственик на „Трейс рисорсиз" - „Асарел инвестмънт", има още шест находища, които проучва, но концесионираното е най-напред като процедура. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400-600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 година.
Договорът е подписан с енергийното министерство, към което премина дирекция „Природни ресурси и концесии" след разделянето му с икономиката и туризма, и идва след решението на Министерския съвет от август 2015 г. за предоставяне на концесия на „Трейс рисорсиз".
Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - „Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище, уточниха от компанията. 
Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той включва подготвителни дейности като прединвестиционни и археологически проучвания, промяна на предназначението на земите и проектиране и се очаква да продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина, което ще отнеме около три години. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията, казаха от „Трейс рисорсиз".
„Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 декара. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България. 
За сравнение - най-голямата медно-златна мина в страната - на „Дънди прешъс металс" в Челопеч, годишно преработва около 2 млн. тона руда. Средният добив и преработка на медна руда в „Асарел - Медет" пък е 13,5 млн. тона годишно. Това означава, че годишната производителност от находище „Милин камък" ще съответства на по-малко от едноседмично производство на компанията майка.
Отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. Аналогичното съоръжение „Люляковица" на „Асарел - Медет" край Панагюрище е около 3000 декара.
Самата експлоатация на рудника ще продължи между 11 и 23 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. В строителството на обекта ще бъдат заети около 540 души, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души.
Концесията за добив на златно-сребърни руди от находище „Милин камък" се предоставя за срок от 20 години. За правото да добива руди компанията ще заплаща концесионно възнаграждение на държавата, като половината от сумата ще се превежда на община Брезник съгласно Закона за подземните богатства. По време на общественото обсъждане на проекта преди три години от компанията казаха, че в бюджета на града ще отиват 1,5 млн. лв. годишно, което прави възнаграждение от около 3 млн. лв. общо. Размерът на концесионното плащане обаче не е фиксиран. Той се определя по специална наредба и методика и е обвързан с добитите количества и цените на металите на Лондонската борса за метали, така че към днешна дата сумата вероятно е по-ниска заради поевтиняването на металите последните години.
По оценки на компанията в Брезник ще влизат 5,3 млн. лв. на година под формата на заплати на работниците. На над 2,3 млн. лв. годишно пък се оценяват осигуровките и данъците върху доходите на заетите в комплекса, които ще получава държавата. Сумата не включва корпоративния данък.

Източник: http://www.economic.bg/

До къде пътуват най-често българите?

Българите най-често пътуват до Италия, а посещенията на чужденци в България са се увеличили с 2.6 %.

През декември 2015 г. пътуванията на български граждани в чужбина са 309 хиляди, сочат данните на НСИ. Те са се увеличили с 15,4 % спрямо регистрираните в същия период на 2014 г.
Най-много пътувания е имало към Италия – със 79.5 %. Друга водеща дестинация е Македония, където повишение се отчита с 69.0 %. След тях се подреждат Испания – с 32.9 %,  Румъния - с 30.8%, Австрия - с 25.7%, Германия - с 12.5%, Турция - с 11.3%, Гърция - с 10.5%, Сърбия - с 3.8%.
Намалял е броят на пътувания към Руската федерация – с 15.6 %, Франция - с 9.5%, Обединеното кралство - с 8.7%, Полша - с 1.3%.
47.8 % от пътуванията в чужбина са с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия), следвани от пътуванията със служебна цел - 29.1%, и пътуванията с цел почивка и екскурзия - 23.1%. В сравнение с декември 2014 г. e регистрирано увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 26.9%, с цел почивка и екскурзия - с 20.4%, и с други цели - със 7.4%.
76.1% от пътуванията към Румъния са били с други цели, както и 65.3% - към Турция. Пътуванията със служебна цел към Полша са 68.7%, а тези към бившата югославска република Македония с цел почивка и екскурзия са 37.1% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.
През декември 2015 г. посещенията на чужденци в България са 441.3 хил., или с 2.6% над нивото от декември 2014 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 25.8%, и със служебна цел - с 12.0%, докато тези с други цели намаляват с 12.0%.
От общия брой чужденци, най-много посетители е имало от граждани на ЕС – 51,2 %. В сравнение със същия месец на 2014 г. обаче броят им се е намалил с 2,3 %. Спад в посещенията се отчита и на граждани от Франция - с 16.8%, Полша - с 16.4%, Обединеното кралство - с 10.8%, Германия - с 6.8%, Чехия - с 2.2%.
Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Австрия - с 3.3%, Унгария - с 2.0%, Италия - с 1.8%, Нидерландия - с 1.8%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни”1 - с 9.5%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - с 13.5%. 
През декември 2015 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 47.8%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 35.2%, и със служебна цел - 17.0%. 

Източник:http://www.economic.bg/

Копривщица сред 30-те най-красиви градчета в Европа

Класацията е на Японската асоциация на пътните агенти.
Копривщица се нареди сред 30-те най-красиви градове в Европа, според класация на Японската асоциация на пътните агенти, пише БГНЕС.

Те били изправени пред предизвикателството да определят 30-те най-красиви населени места на Стария континент пред асоциацията, която иска да популяризира пътуването до атрактивни малки кътчета в Европа. Първоначално компаниите, членки на Асоциацията – смесица от туристически представителства в Европа, туроператори и авиолинии – изиграли ролята на съдии при отсяване на 41 места от 28 държави.

В крайна сметка комисия определи 30-те най-красиви, които отговарят на критериите, включително и този да не присъстват в японските медии и да не са пренаселени от туристи. 

Целта на конкурса е била създаване на по-голямо разнообразие от дестинации от цяла Европа и туристически атракции за японските туристи.

Британският в. „Телеграф“ припомня в публикация за 30-те най-красиви кътчета в Европа, че през декември 2013 г. закупилият къща в България Робърт Нурдън е написал до вестника впечатленията си от страната ни. За Копривщица той казва: „Оттук през 1876 г. започва борбата за независимост от "турско робство", а днес българите признават важното място на града в историята си. Този живописен град с къщи, наполовина направени от дърво, защитава Средна гора и е разделен от криволичещата р. Тополница и е домакин на важни музикални и фолклорни фестивали." 

Източник: http://www.economic.bg/

Пролетта идва с Февруари

Температурите следващата седмица ще достигнат 17 градуса.

Февруари идва с пролет. Очаква ни затопляне, което ще се усети по-сериозно заради ниските температури през изминалите дни. В средата на новата седмица се очаква градусите да достигнат 17 градуса, обясни по Нова тв синоптикът от БАН Анастасия Стойчева.

Тя уточни, че януари месец е нормално да има температури до минус 20 градуса. През февруари пък слънчевото греене се увеличава, което оказва съществено влияние върху времето. Освен това динамиката на атмосферните процеси се повишава. Ще има и слънце, и валежи.

Още в петък идната седмица се очаква Малък Сечко да напомни за себе си със застудяване и сняг, прогнозира синоптикът.

През февруари като цяло се очаква валежите да са близки до нормата или малко по-малки.

Източник:http://www.economic.bg/

Изкачване на връх Маккинли в Денали, Аляска / Climbers ascend Mount McKinley in Denali National Park and Preserve, Alaska

Без значение какво ще го наричаме - McKinley (официалното име на US) или Denali (традиционното име на местните хора Koyukon Athabascan и името, признато от щата Аляска) -  най-високата планина в Северна Америка, 20,320 фута над морското равнище. От гледна точка на други измервания, McKinley всъщност е по-висок от Еверест, издигащ се от тундрата в основата на повече от 17,000 вертикални стъпки до върха, 5000 фута по-висок от Еверест.
 През лятото на 2014 г., когато е направена снимката по-долу, се оказва един от най-трудните за катерене сезони.
Условията са изключително сурови и 2014 се оказва доста трудна за изкачване на връх Маккинли.

            Photo by Luke Humphrey

No matter what you call it – McKinley (the official US name) or Denali (the traditional name of the local Koyukon Athabaskan people and the name recognized by the state of Alaska) – it’s still the highest mountain in North America, at 20,320 feet above sea level, according to the National Park Service. And if that superlative wasn’t enough, consider this: In terms of base-to-peak measurements, McKinley is actually higher than Mount Everest, rising from the tundra at its base more than 17,000 vertical feet to the top, a full 5,000 feet higher than Everest’s climb from its south base.

The colossus of the Alaskan wilderness beckons many climbers every year, luring them with the formidable challenge of reaching the South Summit. And the summer of 2014, when this photo was taken, proved to be one of the most difficult Denali climbing seasons in years.


Harsh conditions meant that only about a third of those who attempted the climb in 2014 actually reached the summit. But those who made it through to the top get lifetime bragging rights for having ascended some 20,320 feet above sea level.

Hot air balloons flying during the Albuquerque International Balloon Fiesta, New Mexico

The Albuquerque International Balloon Fiesta е най-големият фестивал за балони с горещ въздух в света. Провежда се всеки октомври в Albuquerque, New Mexico, събитието изпълва въздуха с повече от 500 цветни балони.

        Photo by Blaine Harrington

The Albuquerque International Balloon Fiesta is the world’s biggest festival of hot air balloons. Taking place every October in Albuquerque, New Mexico, the event fills the air with more than 500 colorful balloons, the smell of Albuquerque’s unique and delicious cuisine, and a sense of wonder.

Пирин на 4-то място за най-красив природен парк в света

Международната издателска компания Condé Nast, известна с изданията The New Yorker, Vogue, Wire и др., постави Националния парк „Пирин“ на 4-то място в класацията си от май 2015 на най-красивите природни паркове в света, „които човек трябва да види, преди да умре“.

Начело на класацията е паркът Нортъмбърланд в Североизточна Англия.

В челната петица се подреждат още уелският природен парк Пембрукшър, който е на второ място, италианският Гран Парадизо - на трето място, и гръцкият Национален парк Олимп – на пето място.

За Пирин издателството пише на сайта си, че местността се отличава със стотиците редки растителни видове, включително такива, които виреят по каменистите склонове от Плейстоцена (между около 1,8 млн до преди 11 500 години). Пирин е най-известен с над 70-те си ледникови езера, но там също може да се види огромно разнообразие от диви животни, като вълци, мечки, бухали, кълвачи и др., се посочва на сайта на Condé Nast.

По-нататък в класацията са френският национален парк Пиренеите (6 място), норвежкият Свалбард (7), испанският Айгуес Тортес и Лаго Сан Маурисио (8), португалският Пенеда Гереш (9), Дурмитор в Черна гора (10), Комодо в Индонезия (11), Му Ко Симилан в Тайланд (12), Серенгети в Танзания (13) и Игуасу на границата между Аржентина и Бразилия (14).

Източник: http://www.economic.bg/

Приливните канали на Алдабра в близост до Сейшелските острови / Tidal channels of Aldabra Atoll near the Seychelles

Четири основни острова включва лагуната на Алдабра, вторият най-голям в света коралов рив. Разположен до източното крайбрежие на Африка, на север от Мадагаскар, Алдабра е дом на много същества, които не се срещат никъде другаде на Земята. Единствените нелетящи птици в екосистемата на Индийския океан, живеят тук. Гигантската костенурка Алдабра е една от най-големите костенурки в целия свят. Не само животните отличават това място, тук във вулканичната почва растат едни от най-редките орхидеи. На Алдабра няма естествено население, посещавано е само от учени и туристи.

             Photo by Wil Meinderts

Four main islands comprise the lagoon-border of Aldabra, the world’s second-largest coral atoll. Situated off the east coast of Africa, north of Madagascar, Aldabra is host to many creatures found nowhere else on Earth. A sub-species of the white-throated rail lives in Aldabra, the only flightless bird of its kind in the Indian Ocean ecosystem. The Aldabra giant tortoise is one of the largest tortoises anywhere, and the roughly 100,000 lumbering specimens here are some of the last remaining tortoises in this part of the world. And it’s not just the animals that distinguish Aldabra—numerous rare orchids grow in its volcanic rock and soil. Another part of what makes this atoll unique is that with the exception of visiting scientists, there are no human inhabitants on Aldabra.

Човешкото поведение и сложните взаимоотношения между хората...обясняваме ли си ги

А вие как приемате собственото си поведение, спрямо останалите!?
Разбирате ли сами себе си, давате ли самооценка на действията си, било то положителни или отрицателни такива...Замисляте ли се за последствията от всяко действие преди да го предприемете и по-важното действате ли, когато трябва или сте страничен наблюдател, който предпочита да коментира!?
Човешкото поведение и взаимоотношенията между хората са може би най-сложната формираща единица на човешката същност, което само по себе си има изключителна тежест за личната самоопределеност и начин на живот, дали ще има повече щастливи моменти в него или ще допускаме да ни завладяват често депресивно поведение, докато в даден момент не стане нормалното ни ежедневно състояние. В крайна сметка всичко опира до личната нагласа и борбеност на отделния индивид, ако ние самите сме в хармония със себе си, доволни сме и се чувстваме пълноценни от нас самите, от постиженията и успехите си, тогава това ще рефлектира на нашата душевна пълнота, което пък от своя страна води до пълноценно общуване, лишено от комплекси общуване с околния свят. Именно това общуване с положителна нагласа е комуникационният процес, от който всеки човек се нужда е, за да има пълноценни социални взаимоотношения със заобикалящите го хора.

Личната ви нагласа до голяма степен определя, както вас самите, така и личните ви взаимоотношения.

Живейте, без да претендирате.
Обичайте без да изисквате.
Изслушвайте без да атакувате.
Дискутирайте без да обиждате.

Спираща дъха гледка от Северна Ирландия / Carrick-a-Rede rope bridge near Ballintoy, Northern Ireland

Ако посетите село Ballintoy в Северна Ирландия несъмнено ще трябва да се разходите по въжения мост, който свързва покрайнините на селото с малък остров - Carrick-а-Rede, на по-малко от 70 фута от морето. Построен преди 350 години от местните жители, които ловят сьомга от острова.

През 1970 г., имало само едно въжен парапет на моста, а повечето от дървените летви са паднали сами. Днес мостът е построен от здрави материали и е колкото се може по-стабилен, но все пак е въжен мост и не е за хора със слаби сърца...Вие бихте ли минали по него? :)

            Photo by Chris Hill

If you visit the village of Ballintoy in Northern Ireland, chances are you’ll brave the walk across the rope bridge that connects the mainland just outside the village to Carrick-a-Rede, a small island less than 70 feet offshore. Local lore says the first bridge was built 350 years ago by locals who fished for salmon from the island.


During the 1970s, there was just one rope handrail on the bridge, and some of the wooden slats had fallen through. Today, the newest version of the bridge uses wires for the suspension and Douglas fir for the slats. Still, with a 98-foot drop, a stroll across the rope bridge isn’t for the faint of heart.

Полярна мечка в Аляска / Polar bear on a barrier island in the Beaufort Sea, Arctic National Wildlife Refuge, Alaska

През зимата, голяма част от море Бофорт замръзва, което осигурява повече ловна територия за полярните мечки, които живеят в Arctic National Wildlife Refuge (ANWR). Очевидно е, че мечока на снимката по-долу е  задрямал.  Ако сте алфа хищник в околността и за вас не би било проблем да подремнете на открито, без да се притеснявате, че някой ще ви обезпокои.
The Arctic National Wildlife Refuge е създаден през 1960 г., обхваща повече от 19 милиона акра недокосната дива природа в североизточна Аляска. От 1977 г., петролните компании предизвикаха полемика чрез лобиране за разрешение да се търси нефт в крайбрежната равнина на района, тясна ивица между планините на Brooks Range и Северния ледовит океан. Районът се очаква да осигури повече от 10 милиарда барела петрол. Противниците на добиването казват, че това ще застраши земята и животните в рамките на границите ANWR.
Районът е местообитание за около 250 вида бозайници, птици, и риби. 

         Photo by Patrick Endres
In winter, portions of the Beaufort Sea freeze up, providing more hunting territory for polar bears that live in the Arctic National Wildlife Refuge (ANWR). Apparently, it’s pretty good napping territory, too. If you’re the alpha predator in town, it’s your prerogative to nap out in the open, especially today, on International Polar Bear Day.

The Arctic National Wildlife Refuge, established in 1960, spans more than 19 million acres of untouched wilderness in the northeast corner of Alaska. Since 1977, oil companies have sparked controversy by lobbying for permission to drill in the area’s coastal plain, a narrow strip between the mountains of the Brooks Range and the Arctic Ocean. The area is estimated to hold more than 10 billion barrels of oil. Opponents of drilling say it would threaten the land and animals within ANWR’s boundaries.


No roads lead into the ANWR region, and no roads connect the few Inuit settlements within. That means it’s still a pristine habitat for roughly 250 species of mammals, birds, and fish. The dozens of mammal species who call the refuge home include Dall sheep, wolves, muskox, brown bears, and, of course, polar bears. Within the refuge area, some 1,500 of the world’s 20,000-25,000 polar bears range (and nap).

Warwick Long Bay, Bermuda

На около 650 мили източно от крайбрежието на Каролина се намира Бермуда, тропически рай, където някога е имало ледников период. Много от посетителите, търсещи слънце и сърф идват в региона Great Sound на западните брегове на Бермуда, където Warwick Parish предлага някои от най-добрите плажове на островите, включително Warwick Long Bay Beach.

        SIME/eStock Photo

About 650 miles east of the Carolina coast lies Bermuda, a tropical getaway where no frost or freeze has ever been recorded. Many visitors seeking sun and surf come to the Great Sound region of Bermuda’s western shores, where Warwick Parish provides some of the islands’ best beaches, including Warwick Long Bay Beach, seen here.

Как дърветата лекуват хората? / How trees treated people?

Целебните свойства на дърветата вече са научно потвърдени.
Учени от Центъра CREAL в Барселона доказват, че децата израснали в благоприятни екологични условия – сред повече зеленина, се радват на по-добра памет, а вниманието и концентрацията им са по-силни от тези на останалите деца.

Наскоро канадски учени провели следния експеримент – те преброили дърветата на територията на Голямо Торонто /включващо в себе си Торонто и още четири съседни окръга/, после съпоставили техния брой с числеността на населението и анализирали здравословното състояние на всеки от живеещите там. Резултатите показали, че хората обитаващи места, богато залесени с дървета, са по-здрави и неподатливи на заболявания и много рядко търсят медицинска помощ.
„Хората доста пренебрежително се отнасят към преимуществата и даровете на околната среда – споделя професорът по психология на Чикагския университет Марк Г. Бергман, който е непосредствен участник в изследването. Моята мисия е посветена на връзката и влиянието на околната среда върху мозъка и поведението на хората".

По материал на Nat-Geo.Ru
Снимка ~ creepypasta.wikia.com

Maroon Lake and the Maroon Bells peaks, Colorado

Есенното равноденствие в Колорадо. Нека погледнем целия Maroon Lake Колорадо при върховете на Maroon Bells забулени в облаци. Двете планини, включващи Maroon Bells - Maroon Peak и North Maroon Peak-  едни от планините по-високи от 14,000 фута.

                                                                       Video by Inge Johnsson

The autumnal equinox is upon us, and fall has begun. To celebrate, let’s gaze across Colorado’s Maroon Lake at the cloud-shrouded peaks of the Maroon Bells. The two mountains comprising the Maroon Bells – Maroon Peak and North Maroon Peak – are “fourteeners,” members of the class of mountains higher than 14,000 feet.

But don’t grab your climbing gear yet: The US Forest Service calls the Maroon Bells the “Deadly Bells.” For unlike other mountains in the Rockies, which are granite and limestone, both Maroon peaks are hardened mudstone. It’s less stable and can fracture easily, causing hazardous downsloping of loose rock. And it’s that mudstone that inspired the mountains’ colorful names. 

Медитация: фокусирането на вниманието променя мозъка / MEDITATION: Focus alter brain

Психологът Улрих От е водещ изследовател в областта на медитацията в Германия. В Университета Гийсен той проучва въпроса защо медитацията подобрява умственото здраве. Неговото кредо: Концентрация не само засилва имунната система, а и носи повече удовлетворение от живота – и дори може да ни спести автомобилно гориво.

Бягство от ежедневието: Медитиращите редовно са не само по-спокойни, но и по-здрави

Чакане? Подобно губене на време Улрих От е изхвърлил от живота си: „Вместо да се ядосвам на хората, че не идват навреме, аз си казвам: Колко хубаво, че получавам като подарък моменти за размисъл, които изобщо не са влизали в плановете ми." „Рефрейминг" (от англ.: „преформулиране") нарича Улрих От нещо подобно – да погледнеш нещата от нов и различен ъгъл. Тази вътрешна промяна на позицията превръща сивото ежедневие в опознавателно пътешествие и разведрява обстановката. При него самия рефреймингът изглежда функционира. Психологът е уравновесен, погледът му е закачлив. „И когато закъснелите се появят, аз съм спокоен и се радвам на срещата с тях."

В Института Bender за неврообразни изследвания към Университета Гийсен От изследва случващото се в мозъка по време на медитация. Защо вглъбяването в себе си помага при страх, стрес и болка? Кои региони на мозъка се активират по време на мистичните преживявания? Подлежат ли въобще подобни промени в съзнанието на научно изследване? Да, твърди От: Мистиката е приложна невронаука, просто нейните теории досега не са конкретно формулирани. Методите на йога-специалисти, дервиши и монаси-отшелници напълно се припокриват с тези на западния учен. И за едните, и за другите е в сила следният принцип: „Хипотеза, методи, резултати", защото мистиката не се основава на вяра, а на опит.

Ефективни тренировки на мозъка

Отделно от мистиката при медитацията основно става въпрос за концентрация върху непосредственото настояще – и това оказва невероятно влияние: Който редовно концентрира вниманието си върху ТУК и СЕГА, казва От, той дългосрочно променя „архитектурата на своя мозък". Тъй като всяка дейност активира определени региони в мозъка, то колкото по-често се повтаря една дейност, толкова по-силно се развиват съответните мозъчни структури. Човешкият мозък е органът, който подлежи на тренировка, а вниманието – инструментът, чрез който това се постига.

Американски учени също се посвещават на вътрешното вглъбяване. Сара Лазар, психолог в Харвард и пионер в САЩ по въпросите на изследване на медитацията, провежда експеримент с 20 редовно медитиращи участници и установява, че мозъчната им кора е с до 5% по-дебела от тази на немедитиращите участници. Освен това при тях ареалите на мозъка, отговарящи за вниманието и сетивните възприятия, демонстрират повишена синаптична пластичност. Най-ясно тези промени се виждат при медитиращи от по-дълго време, от което От заключава, че „редовната медитация възпрепятства изтъняването на мозъчната кора с напредване на възрастта".

Своите собствени упражнения по медитация От предпочита да извършва в колата. Той живее със семейството си в близост до гората в едно от предградията на Вийсбаден и всеки ден пътува в продължение на час до офиса си в университета. Докато пътува, той използва времето за духовни упражнения, които той самият нарича „концентрирано каране по пътя".

Всичко започва с позицията на тялото. Когато усети, че се напряга, той се концентрира върху напрежението в рамената и се освобождава от него, като издиша дълбоко. Това не само подобрява качеството на управление на автомобила, но и се пести гориво, смята От: При внимателно, спокойно каране моят дизелов автомобил има разход 5 л. на 100 км. Когато карам, докато съм ядосан, разходът стига до 6,5 л."

Медитиращият възприема себе си и околния свят по различен начин

В Германия От усеща липсата на, както той самият се изразява, духовното измерение на ежедневието. При други народи, където религията играе доста по-значителна роля, това е нещо, което се разбира от само себе си. Той самият се докосва до това измерение в началото на 90-те години по време на обучението си за преподавател по йога. В продължение на 2 години тогавашният студент по психология тренира в центъра Mahindra-Yoga във Франкфурт на Майн. Той не възприема себе си като мистик, въпреки това майсторът му по йога е оставил значителен отпечатък върху неговото развитие: „Той беше първият, който ме срещна с едно друго състояние на съществуването." Понякога От звучи като езотерик, всъщност обаче търси научни критерии.

Суверенност при управлението на емоции

Медитацията служи не само за просветление, казва От. И без подобни гранични усещания упражненията за концентрация насърчават духовното здраве, показват проведените от психолога изследвания. Заедно с екипа си в университета в Гийсен той проследява основно тренировъчните упражнения за вглъбяване. Участниците в експеримента насочват цялото си внимание върху спонтанно възникващи усещания и се учат на благоразположение при срещата си с тези чувства. В началото възприятията неизбежно се отклоняват към спомени и размишления. Накрая обаче нещо се променя: Медитиращият възприема себе си и заобикалящия го свят по нов начин. Тялото става по-чувствително на външни дразнения, а емоциите подлежат на суверенен контрол от страна на своя притежател.

Подобни феномени се изследват в университети в цял свят. Проучвания показват, че медитацията може да има благотворен ефект при лечение на страхове, хроничен стрес и болки. „При депресии повторната им поява се ограничава с до 50%", съобщава От. Изглежда медитацията е от полза и за имунната система: „Учени предполагат, че това се постига посредством обща позитивна нагласа към заобикалящата среда. Приятните усещания активират центровете в лявото мозъчно полукълбо – това показват измервания на мозъчните вълни чрез електроенцефалография. Наблюдава се поразителна връзка между активността в лявото мозъчно полукълбо и подобрената имунна реакция."

Удължено време за реакция

Остава обаче въпросът защо концентрацията е толкова ефективна. От дава следното обяснение: При нормални обстоятелства човек реагира непосредствено на дадено дразнение. Който се намира в задръстване например, се ядосва. Вниманието обаче се промъква като един вид буфер между дразнението и реакцията. Създава се времеви интервал, който помага за разхлабване на отработения вече модел за реакция и за неговата промяна впоследствие. „Така вече не сме подвластни подобно на роботите на определени събития, а като разумни същества можем да реагираме премерено на дадена ситуация."

Подобно присъствие в настоящето не е типично за нашите култури. „Ежедневието ни често е тичане напред-назад между машинално извършване на определени задачи и пасивно разсейване, например пред телевизора", казва От. „За да се откъснем от тази полуавтоматичност и да се впуснем в спонтанността в будно състояние, се изискват усилия."

Тези усилия обаче си заслужават. „Духовността може да бъде възприемана като ресурс за регенерация и постигане на уравновесеност". Обратно на това в духовната абстиненция той вижда риск за здравето. В Германия между 10 и 15% от населението се възприемат като „духовни личности" или „духовни търсачи на смисъла на живота", показват резултатите от анкета, проведена през 2006.

От обаче в достатъчна степен е и учен, за да знае, че медитацията не е патентована рецепта за щастлив живот. Духовността има дискретно влияние и по-скоро служи като фон: „Най-вече на онези хора, които ежедневно са изложени на конкуренцията между своите и чуждите постижения, медитацията може да помогне да гледат на живота с повече доброжелателност, любов и хумор."

Източник ~ www.stern.de

Снимкa ~ shivatreeyoga.com, reddit.com

От Индия с любов / From India with love

Руският фотограф Мурад Осман стана популярен, след като публикува кадрите със своята приятелка, която позира в гръб към обектива в красиво пътешествие около света. Техните последни серии са от красивата Индия, а история "в гръб" продължава с пълен успех.
"По време на първото ни пътешествие, Мурад бе напълно обсебен от снимането и нищо друго не беше в състояние да привлече вниманието му. Аз реших да му покажа част от стария град, в който се разхождахме, хванах го за ръка и го поведох по малките улички. А той, както вече на всички е ясно, не спря да снима – дори тогава, когато го влачех за ръка", споделя приятелката му Наталия Закарова. Днес двойката-пътешественици е сгодена - в очакване сме на техните снимки от сватбата. Дали булката отново ще влачи младоженеца за ръка?

              Източник и снимки: Bored Panda