Те дават на организма много необходими вещества.
Приемът на течности е жизненоважен за човешкия организъм. На първо място, разбира се, е водата.
Много често посягаме към напитки, които съвсем не са здравословни.
Има обаче и доста напитки, които утоляват жаждата, дават на организма много полезни вещества и подобряват здравето.
Вижте кои са те:
Ябълков сок
Препоръчва се особено при атеросклероза, заболявания на черния дроб, пикочния мехур и бъбреците. Той нормализира работата на червата, извежда токсините и бързо възстановява организма след физическо натоварване.
Чай
Чаят не само тонизира и ободрява, но и се бори със сърдечно- съдовите заболявания и различните инфекции.
Портокалов сок
Премахва умората, активизира работата на мозъка и укрепва кръвоносните съдове.
Сок от клюква (вид северна боровинка)
Понижава температурата, помага при кашлица, извежда токсините от организма, повишава активността и премахва умората.
Сок от череши
Съдържа много витамин А, желязо и витамин С, който помага в борбата с инфекциите.
Сок от боровинки
Боровинките са известни с това, че укрепват зрението и предпазват от стомашни разстройства. Но те имат и други полезни свойства - помагат в борбата със захарния диабет, предпазват венците от различни заболявания, запазват младостта на организма като цяло.
Сок от грозде
В него има много полезни витамини от група В, които укрепват косата и ноктите.
Червено вино
Червеното вино се препоръчва за профилактика на раковите заболявания.
Сок от нар
Много полезен е за сърдечно-съдовата система, при хипертония, анемия и малокръвие.
Вода
Пийте вода повече от всяка друга течност. Това е най-здравословната напитка от всички, защото ви поддържа живи.
Източник: http://www.economic.bg/
This is your inspiration. This is your emotion. This is your smile. This is the world. This is your blog.
Търсене в този блог
събота, 27 февруари 2016 г.
Еко ананаси спасяват океана
Проектът е в Сингапур и има за цел да напомня на хората чудовищното състоянието на флората и фауната.
Какво да правим с всички отпадъци, които плуват в океана? Разбира се, можем да направим нещо различно! Това например реши архитектурно бюро Spark и създаде проект за огромни колиби на брега на Сингапур.
Разноцветни къщички, наподобяващи ананаси, скоро ще залеят East Coast Park в Сингапур. Направени от рециклирана пластмаса.
Благодарение на тях не само значително ще се подобри състоянието на водата, но също така и се намаляват разходите за строителство. Бюрото не за първи път се ангажирани в подобни дейности.
От много години те успешно създават красиви и необичайни предмети от боклук. Основната задача, която си поставят архитектите - да напомнят на хората чудовищното състоянието на флората и фауната. За 1 година от такива отпадъци умират над един милион чайки и около 100 хиляди морски бозайници.
Постройките, монтирани на дълги греди, имат необичайна кръгла форма, наподобяваща пирамида. В този проект, дизайнерите са се постарали да съединят традиционните плажни постройки и типичните тропически жилища. Чрез стоманена стълба ще може да се влиза вътре в "ананаса".
Ако темата не спира до тук. Spark планират да предоставят на гостите необходимата информация за състоянието на океанската среда. Представителите на проекра също вярват, че рециклираната пластмаса е изключително функционален материал, от който можете да създаде не само архитектурния структура, но също така и основни битови предмети.
Източник: http://www.economic.bg/
Какво да правим с всички отпадъци, които плуват в океана? Разбира се, можем да направим нещо различно! Това например реши архитектурно бюро Spark и създаде проект за огромни колиби на брега на Сингапур.
Разноцветни къщички, наподобяващи ананаси, скоро ще залеят East Coast Park в Сингапур. Направени от рециклирана пластмаса.
Благодарение на тях не само значително ще се подобри състоянието на водата, но също така и се намаляват разходите за строителство. Бюрото не за първи път се ангажирани в подобни дейности.
От много години те успешно създават красиви и необичайни предмети от боклук. Основната задача, която си поставят архитектите - да напомнят на хората чудовищното състоянието на флората и фауната. За 1 година от такива отпадъци умират над един милион чайки и около 100 хиляди морски бозайници.
Постройките, монтирани на дълги греди, имат необичайна кръгла форма, наподобяваща пирамида. В този проект, дизайнерите са се постарали да съединят традиционните плажни постройки и типичните тропически жилища. Чрез стоманена стълба ще може да се влиза вътре в "ананаса".
Ако темата не спира до тук. Spark планират да предоставят на гостите необходимата информация за състоянието на океанската среда. Представителите на проекра също вярват, че рециклираната пластмаса е изключително функционален материал, от който можете да създаде не само архитектурния структура, но също така и основни битови предмети.
Източник: http://www.economic.bg/
четвъртък, 18 февруари 2016 г.
Поклон пред величието на Апостола!
143 - Години от обесването на Васил Левски
Поклон пред величието на Апостола!
"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата."
Поклон пред величието на Апостола!
"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата."
събота, 13 февруари 2016 г.
неделя, 7 февруари 2016 г.
Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks
Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.
Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.
Белоградчишките скали покриват площ от 50 km² в западната част на Стара планина. Те се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток.
Фалковска група
На изток е Фалковската група, в която се включват:
Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък
Боров камък
Централна група
Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:
Мислен камък
Конникът
Мадоната
Дервишът
Метохът
Ученичката
Овчарчето
Адам и Ева
Велкова глава
Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
Гъбите
Мечката
Лъвът
Камилата
Монасите
Збеговска група
Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:
Близнаците
Магаза
Борич
Еркуприя
Други групи[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.
Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.
Геология
Много фантастични скални фигури и малки долини със стръмни вертикални склонове са се оформяли в продължение на стотици милиони години в резултат на ерозия, денудация, растеж на мъхове и лишеи и други природни фактори.
Образуването на Белоградчишките скали започва през пермския период преди около 230 милиона години, в края на тектонския цикъл, създал Стара планина и повдигнал региона около Белоградчик.
По-късно през периода триас регионът става дъно на плитко море. По същото време разрушаването на палеозойски скални формации оставило огромни количества чакъл, пясък и глина, които били складирани от реките в басейна на морето. Утайката се натрупвала и постепенно образувала плътни дебели образувания, които с течение на времето, повлияни от силата на водата, ставали добре закръглени и компактни.
Туризъм
Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.
English:
The Belogradchik Rocks are a group of strange shaped sandstone and conglomerate rock formations located on the western slopes of the Balkan Mountains (Stara Planina) near the town of Belogradchik in northwest Bulgaria. The rocks vary in color from primarily red to yellow; some of the rocks reach up to 200 m in height. Many rocks have fantastic shapes and are associated with interesting legends. They are often named for people or objects they are thought to resemble. The Belogradchik Rocks have been declared a Natural Landmark by the Bulgarian government and are a major tourist attraction in the region.
The Belogradchik Rocks are a major tourist destination in northwest Bulgaria, along with the town of Belogradchik and the Belogradchik Fortress, which incorporates the rocks as part of its natural defense, and the nearby Magura Cave, situated near the village of Rabisha. Another tourist attraction in the area is the Baba Vida medieval fortress in the nearby town of Vidin on the Danube river.
The Bulgarian Committee of the Natural Environment declared the rocks as a natural monument in 1949, and the rocks were listed in the Bulgarian National Register of Natural Landmarks in 1987.
In 1984, the Belogradchik Rocks and the Magura Cave were both placed on the Tentative List of places to be named to the UNESCO World Heritage Site list.[4] The Belogradchik Rocks are under consideration as a Geopark in the European Geoparks Network and the UNESCO Global Geoparks Network.
In September 2008, Belogradchik was named as one of twenty finalists by the European Commission as a “European Destination of Excellence.” In January 2009, the Belogradchik Rocks were named as Bulgaria’s nomination in the campaign for the New 7 Wonders of Nature.
Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.
Белоградчишките скали покриват площ от 50 km² в западната част на Стара планина. Те се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток.
Фалковска група
На изток е Фалковската група, в която се включват:
Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък
Боров камък
Централна група
Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:
Мислен камък
Конникът
Мадоната
Дервишът
Метохът
Ученичката
Овчарчето
Адам и Ева
Велкова глава
Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
Гъбите
Мечката
Лъвът
Камилата
Монасите
Збеговска група
Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:
Близнаците
Магаза
Борич
Еркуприя
Други групи[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.
Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.
Геология
Много фантастични скални фигури и малки долини със стръмни вертикални склонове са се оформяли в продължение на стотици милиони години в резултат на ерозия, денудация, растеж на мъхове и лишеи и други природни фактори.
Образуването на Белоградчишките скали започва през пермския период преди около 230 милиона години, в края на тектонския цикъл, създал Стара планина и повдигнал региона около Белоградчик.
По-късно през периода триас регионът става дъно на плитко море. По същото време разрушаването на палеозойски скални формации оставило огромни количества чакъл, пясък и глина, които били складирани от реките в басейна на морето. Утайката се натрупвала и постепенно образувала плътни дебели образувания, които с течение на времето, повлияни от силата на водата, ставали добре закръглени и компактни.
Туризъм
Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.
English:
The Belogradchik Rocks are a group of strange shaped sandstone and conglomerate rock formations located on the western slopes of the Balkan Mountains (Stara Planina) near the town of Belogradchik in northwest Bulgaria. The rocks vary in color from primarily red to yellow; some of the rocks reach up to 200 m in height. Many rocks have fantastic shapes and are associated with interesting legends. They are often named for people or objects they are thought to resemble. The Belogradchik Rocks have been declared a Natural Landmark by the Bulgarian government and are a major tourist attraction in the region.
The Belogradchik Rocks are a major tourist destination in northwest Bulgaria, along with the town of Belogradchik and the Belogradchik Fortress, which incorporates the rocks as part of its natural defense, and the nearby Magura Cave, situated near the village of Rabisha. Another tourist attraction in the area is the Baba Vida medieval fortress in the nearby town of Vidin on the Danube river.
The Bulgarian Committee of the Natural Environment declared the rocks as a natural monument in 1949, and the rocks were listed in the Bulgarian National Register of Natural Landmarks in 1987.
In 1984, the Belogradchik Rocks and the Magura Cave were both placed on the Tentative List of places to be named to the UNESCO World Heritage Site list.[4] The Belogradchik Rocks are under consideration as a Geopark in the European Geoparks Network and the UNESCO Global Geoparks Network.
In September 2008, Belogradchik was named as one of twenty finalists by the European Commission as a “European Destination of Excellence.” In January 2009, the Belogradchik Rocks were named as Bulgaria’s nomination in the campaign for the New 7 Wonders of Nature.
четвъртък, 4 февруари 2016 г.
До 7 г. се очаква добив на злато от Брезник
Концесионерът "Трейс рисорсиз" трябва да инвестира 120 млн. лева.
В срок до 6-7 години може да се очаква добив на злато от находището "Мини камък" край Брезник.
Най-новото златодобивно дружество в страната - „Трейс рисорсиз", което е част от групата на „Асарел - Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди.
До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до 6-7 години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв., съобщава „Капитал".
Прекият собственик на „Трейс рисорсиз" - „Асарел инвестмънт", има още шест находища, които проучва, но концесионираното е най-напред като процедура. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400-600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 година.
Договорът е подписан с енергийното министерство, към което премина дирекция „Природни ресурси и концесии" след разделянето му с икономиката и туризма, и идва след решението на Министерския съвет от август 2015 г. за предоставяне на концесия на „Трейс рисорсиз".
Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - „Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище, уточниха от компанията.
Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той включва подготвителни дейности като прединвестиционни и археологически проучвания, промяна на предназначението на земите и проектиране и се очаква да продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина, което ще отнеме около три години. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията, казаха от „Трейс рисорсиз".
„Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 декара. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България.
За сравнение - най-голямата медно-златна мина в страната - на „Дънди прешъс металс" в Челопеч, годишно преработва около 2 млн. тона руда. Средният добив и преработка на медна руда в „Асарел - Медет" пък е 13,5 млн. тона годишно. Това означава, че годишната производителност от находище „Милин камък" ще съответства на по-малко от едноседмично производство на компанията майка.
Отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. Аналогичното съоръжение „Люляковица" на „Асарел - Медет" край Панагюрище е около 3000 декара.
Самата експлоатация на рудника ще продължи между 11 и 23 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. В строителството на обекта ще бъдат заети около 540 души, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души.
Концесията за добив на златно-сребърни руди от находище „Милин камък" се предоставя за срок от 20 години. За правото да добива руди компанията ще заплаща концесионно възнаграждение на държавата, като половината от сумата ще се превежда на община Брезник съгласно Закона за подземните богатства. По време на общественото обсъждане на проекта преди три години от компанията казаха, че в бюджета на града ще отиват 1,5 млн. лв. годишно, което прави възнаграждение от около 3 млн. лв. общо. Размерът на концесионното плащане обаче не е фиксиран. Той се определя по специална наредба и методика и е обвързан с добитите количества и цените на металите на Лондонската борса за метали, така че към днешна дата сумата вероятно е по-ниска заради поевтиняването на металите последните години.
По оценки на компанията в Брезник ще влизат 5,3 млн. лв. на година под формата на заплати на работниците. На над 2,3 млн. лв. годишно пък се оценяват осигуровките и данъците върху доходите на заетите в комплекса, които ще получава държавата. Сумата не включва корпоративния данък.
Източник: http://www.economic.bg/
В срок до 6-7 години може да се очаква добив на злато от находището "Мини камък" край Брезник.
Най-новото златодобивно дружество в страната - „Трейс рисорсиз", което е част от групата на „Асарел - Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди.
До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до 6-7 години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв., съобщава „Капитал".
Прекият собственик на „Трейс рисорсиз" - „Асарел инвестмънт", има още шест находища, които проучва, но концесионираното е най-напред като процедура. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400-600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 година.
Договорът е подписан с енергийното министерство, към което премина дирекция „Природни ресурси и концесии" след разделянето му с икономиката и туризма, и идва след решението на Министерския съвет от август 2015 г. за предоставяне на концесия на „Трейс рисорсиз".
Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - „Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище, уточниха от компанията.
Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той включва подготвителни дейности като прединвестиционни и археологически проучвания, промяна на предназначението на земите и проектиране и се очаква да продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина, което ще отнеме около три години. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията, казаха от „Трейс рисорсиз".
„Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 декара. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България.
За сравнение - най-голямата медно-златна мина в страната - на „Дънди прешъс металс" в Челопеч, годишно преработва около 2 млн. тона руда. Средният добив и преработка на медна руда в „Асарел - Медет" пък е 13,5 млн. тона годишно. Това означава, че годишната производителност от находище „Милин камък" ще съответства на по-малко от едноседмично производство на компанията майка.
Отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. Аналогичното съоръжение „Люляковица" на „Асарел - Медет" край Панагюрище е около 3000 декара.
Самата експлоатация на рудника ще продължи между 11 и 23 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. В строителството на обекта ще бъдат заети около 540 души, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души.
Концесията за добив на златно-сребърни руди от находище „Милин камък" се предоставя за срок от 20 години. За правото да добива руди компанията ще заплаща концесионно възнаграждение на държавата, като половината от сумата ще се превежда на община Брезник съгласно Закона за подземните богатства. По време на общественото обсъждане на проекта преди три години от компанията казаха, че в бюджета на града ще отиват 1,5 млн. лв. годишно, което прави възнаграждение от около 3 млн. лв. общо. Размерът на концесионното плащане обаче не е фиксиран. Той се определя по специална наредба и методика и е обвързан с добитите количества и цените на металите на Лондонската борса за метали, така че към днешна дата сумата вероятно е по-ниска заради поевтиняването на металите последните години.
По оценки на компанията в Брезник ще влизат 5,3 млн. лв. на година под формата на заплати на работниците. На над 2,3 млн. лв. годишно пък се оценяват осигуровките и данъците върху доходите на заетите в комплекса, които ще получава държавата. Сумата не включва корпоративния данък.
Източник: http://www.economic.bg/
Абонамент за:
Публикации (Atom)